Откриха газовата връзка с Румъния, но има още процедури докато потече газта
14:52, 11 ное 16 / Политика
25
439
Шрифт:
С тези думи министър-председателят Бойко Борисов откри междусистемната газова връзка България-Румъния край Мартен.
На официалната церемония присъстваха още вицепремиерът Томислав Дончев, енергийният министър на България Теменужка Петкова, колегата й от Румъния Виктор Григореску, представителят на Европейската комисия директор "Вътрешен енергиен пазар" д-р Клаус-Дитер Борхард, ръководителят на Представителството на ЕК у нас Огнян Златев, председателят на КЕВР Иван Иванов, народните представители Пламен Нунев, Свилен Иванов, Светлана Ангелова, Георги Недев, Искрен Веселинов, кметовете на Русе Пламен Стоилов и на Мартен Димо Тонев, председателят на ОбС-Русе чл.-кор. проф. Христо Белоев, представители на изпълнителите и др.
Въпреки че след официалната церемония по рязане на лента бе направено и символично пускане на газта се оказа, че тя ще потече едва, след като преминат определени процедури.
"Газта ще потече когато се спазят всички процедури, които са регламентирани в рамките на правилата на ЕС. Следва да премине и необходимата тръжна процедура за резервиране на капацитет и след това вече газта може да потече. До края на годината „Булгартрансгаз” има намерението да обяви този тест. Нашите колеги от "Трансгаз" Румъния също имат ангажимент да построят станция на тяхна територия", заяви енергийният министър Теменужка Петков.
Тя уточни, че капацитетът на тази връзка е 1.5 млрд. куб. м. газ.
По думите на Борисов, с вертикала от южния газов коридор на север и на запад, с подмяната на компресорните станции, и днес може да се взима газ от Гърция. Премиерът отбеляза, че новата връзка с Румъния, бъдещата с Гърция, интерконекторите с Турция и Сърбия ще дадат големи възможности не само за диверсификация, а и за бизнеса и пазара.
„Знаете какво заварихме преди години – три посредника между руската и българската тръба. Не един, не два, а три! Близо 300 млн. отклонени пари от тези, на които плащахме – посредниците. Понеже паметта ни е къса, искам да го напомня. И най-скъпата газ, която внасяше европейска държава, беше българската. Днес имаме най-ниската цена за газ, която се внася”, заяви министър-председателят.
Премиерът Борисов благодари на румънския си колега Дачиан Чолош и на министъра на енергетиката Виктор Влад Григореску за активната работа по проекта, на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за подкрепата както за изграждането на интерконекторите, така и за европейския газов хъб „Балкан”. Той посочи, че е постигната договореност със сръбския премиер Александър Вучич, с председателя на ЕК Юнкер и с Клаус-Дитер Борхард от ГД „Енергетика” в ЕК следващата седмица да има европейско финансиране за връзката България-Сърбия.
Бойко Борисов отбеляза и качествената работа на всички технолози, инженери, експерти, работници, успели да направят действително сложното съоръжение. „Знаете ли как строиха предишното правителство, на Орешарски и компания? Така, че счупиха машините и те потънаха и там си останаха. И сега, когато сторихме, едно от най-проблемните неща беше сондите да не ударят старите машини, които са под Дунава. Така работят тези хора. Това е разликата между нас”, каза премиерът.
Междусистемната газова връзка България-Румъния е с обща дължина 25 км, от които 15,4 км на българска територия, 7,5 км на румънска територия и 2,1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод. Тази година „Булгартрансгаз” ЕАД и „Трансгаз” С.А. подписаха договор с австрийската компания Хабау за изграждане на основния и резервния газопровод под река Дунав.
С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните. Увеличава се интеграцията на регионалния пазар на природен газ в Югоизточна Европа. Газовата връзка България-Румъния ще допринесе за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния.
Добави коментар