РИМ Сливен представя изложбата „Един завет! „На родний край пазете си земите”
Изложбата е експонирана в сградата на Първата държавна текстилна фабрика. Откриването е тази вечер от 18 часа. Събитието е посветено на 100 – годишнината от войната и е част от програмата за честване на празника на Сливен – Димитровден.
Нейни автори са Веселина Янакиева, Росица Георгиева и Мария Кирова – специалисти-историци в РИМ – Сливен. По спечелен проект, значителна част от средствата за реализирането на тази изложба са предоставени от Министерството на културата.
Държавен архив – Сливен участва като съорганизатор на изложбата. Снимки и документи за войната, притежание на архива, са показани в оригинал.
Изложбата ще бъде открита с марша на 11-ти сливенски пехотен полк, изпълнен за първи път от военен духов оркестър.
„Нашата цел е сливенската общественост и гостите на града да бъдат запознати с част от славната ни военна история, да знаят и помнят, да съхранят паметта за саможертвата на нашите прадеди, която те правят в името на една цел – националното освобождение и обединение на българските земи”, посочват от музея..
Изложбата се посвещава на десетките хиляди герои, които оставят костите си по бойните полета, сражават се самоотвержено с високата цел – единната цялост на Отечеството. Тя съдържа общо 22 табла, както и витрини с оригинални снимки, вещи и документи, свързани с военните действия на сливенските полкове.
В началото на изложбата е предоставена информация за четирите договора и спогодби, които страната ни сключва при влизането си във войната на страната на Централните сили. Показани са снимки на командирите на трите армии, сформирани за участие във войната. За отбелязване е, че Главнокомандващият Действащата армия генерал Никола Жеков е от Сливен.
Сред експонатите от фонда на РИМ- Сливен ще бъде Манифестът на цар Фердинанд І към българския народ за обявяване на войната – в оригинал, на текстилен носител върху зелен плат, на който са извезани с копринени конци буквите и подписите на Цар Фердинанд и министрите от правителството на Васил Радославов.
В хронологичен ред в изложбата се отразяват основните моменти от мобилизацията на военните сливенски формирования и техният боен път, показани са акценти от най-тежките сражения на Македонския фронт.
От стотиците снимки, документи и вещи по темата във фонда на отдел „Нова и най-нова история” са подбрани най-подходящите експонати, свързани с военните действия: оръжие, използвано през войната, лични вещи на участници, униформа на сливенския генерал Васил Райнов, взел участие във войната на Добруджанския фронт, части от униформи на офицери от 6-ти артилерийски полк, картини, дневници на воини, ордени и медали, множество снимки и документи.
В изложбата е отразена ситуацията в града по време на войната, работата на военно-полевите болници, на лекарите и медицинските сестри.
Признателността на сливенските граждани към загиналите във войните за национално обединение на България е изразена в построяване на паметника на 7-ми конен полк – „Орлето”, открит през 1928 г., паметника на 6-ти артилерийски полк, открит през 1926 г., паметника, посветен на боевете при Каймакчалан в двора на казармите на 11-ти пехотен Сливенски полк и много други войнишки паметници. Снимки на някои от тези паметници ще бъдат показани в изложбата, както и на откритото в Сливен през 1927 г. сиропиталище за сираци от войните.
Очакванията са изложбата да бъде интересна за обществеността, да провокира гражданите да дарят в Сливенския музей отдавна забравени, но съхранени в семейните архиви снимки, документи, спомени и вещи, свързани с участието на техни роднини в цитираните военни действия.
Дълг на всяко поколение е да знае и помни ужасите на войната, да съхрани паметта за предаността на прадедите ни към една върховна национална цел – обединена България, за тяхното преклонение към светостта на родната земя!
Чрез изложбата е пресъздаден всъщност и призивът на съвременните историци: Не чрез войната, като злокобно творение на човечеството, а по пътя, посочен от Патриарха на българската хуманна мисъл Иван Вазов, през 1919 г. В деня на подписването на Ньойския договор той се обръща към покрусените си сънародници: „С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние... Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!... Жив е българският бог!" „„
Добави коментар