Две разградчанки ще участват в Майсторската надпревара в Етнографския музей на открито „Етър"
Цвети Терзиева ще бъде най-младият участник в Майсторската надпревара. Тя е на 34 год. от Разград. Майстор е на Художествено плетиво, член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Интересува се от различни занаяти. Има участия в международни и национални изложби и фестивали в страната и чужбина.
Николинка Тодорова е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори", тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.
Двете разградчанки ще се надпреварват заедно с Annelies Tajman - Bergisch от град Девентер, източна Холандия, Марияна Георгиева от Пловдив, Софка Димитрова от Шумен и Параскева Стоянова от Търговище.
Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен - точно копие на колан, тъкан „на кори" и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора", която тази година е на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка" и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър" през следващата година.
Занаятът „Тъкане на колани „на кори" е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство. Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори" е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.
Тъканите колани „на кори" са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.
Коланите, тъкани „на кори" са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан.
Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож. Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент.
Ширината на колан, тъкан „на кори" може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли. С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове - черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар