Ценни находки в „Сборяново” дават данни за присъствието на келтите по нашите земи
12:49, 18 авг 16
25
397
Шрифт:
Разкопките са започнали в края на юни с международен екип от университета в Женева. Към екипа по-късно се присъединили и 18 доброволци от шест европейски страни, по проект на програма "Еразъм" и фондация "Надежда". Обект на проучванията, които приключват в края на тази седмица е била разрушена могила, в близост до Голямата свещарска могила, където преди две години е открита келтска колесница.
При разкопките екипът на проф. Гергова разкрива келтско светилище с правоъгълен план и оградено с ровове. В тях са намерени находки на войнско въоръжение, сред които ритуално огънат меч ромфея и келтска войнска тока. Находките датират около средата на III век пр.Хр.
Проф.Гергова обясни, че железният меч, който е в непознат досега вариант е бил използван за сечене и мушкане. Подобен меч е открит и край Добрич, като интересното според археолога е, че и двете находки са намерени в светилища. Проф. Гергова отбеляза, че се гордее много с тази ценна находка, която по думите й е много различна от всички злата и сребра, които досега е откривала. Военната тока според археолога е скромна като форма, но ценна, защото прави именно връзка с присъствието на келтите в гетските земи.
На дъното на един от рововете е намерен и скелет, който в момента се почиства и предстои да се вдигне. Индивидът е погребан в свито положение, вероятно става дума за жена, но това ще докажат антрополозите след като се направят допълнителни антропологични изследвания, посочи археологът.
Тя отбеляза, че находките, открити при проучванията в „Сборяново” това лято са знакови. Те свързани с въоръжения, а не с магически предмети и бижута, обилието е заменено от знакови паметници и нови структури.
Според проф. Диана Гергова рововете, в които са намерени находките на войнско въоръжение доказват непознати досега в българските земи данни за присъствието на келтите и за взаимоотношението им с гетите. Всички те са около могилата на гетския владетел Котела. Това по думите на археолога е времето, когато келтите се появяват в гетските земи и очевидно влизат в мирни взаимоотношения. Нямаме данни за битки, а за проникване на келти и келтски жени, вероятно е имало смесени бракове с гетите, тъй като са открити дребни келтски накити. Очевидно е имало и политически взаимоотношения, за което говори и откритата преди две години в съседната могила келтска колесница с два впрегнати коня, коментира коментира археологът.
Тя отбеляза, че доброволците работят при изключително тежки условия, но не се оплакват. Те са в „Сборяново” по проекта „По стъпките на траките“ по Програма „Еразъм“ на фондацията към Сдружение „Надежда-ЦРД“ - София.
Последните дни от археологическите проучвания доброволците ще посветят на почистването на някои от арехологическите обекти, оставени в пълно забвение, което според проф. Гергова е изключително тревожно. Сред тях е Тракийското светилище в местността Камен рид, което е от началото на първото хилядолетие пр. Христа.То вече е обрасло с гора, която безвъзвратно ще унищожи разкритите от археолозите структури, стени на светилището и ритуалните кръгове. По думите на проф. Гергова още по-тревожно е положението със средновековния обект в „Града на доверието”. Той e част от Археологическо-историческия резерват Сборяново и представлява комплекс от вкопани и полувкопани в земята сгради. При археологически проучвания на обекта е разкрито средновековно имение с материали от предхристиянския период на ранното българско Средновековие и с малка средновековна църква, която е първото доказателство за съществуването на българското християнство на територията на резервата. По-ранни орфически паметници също са обрасли с гора, каза още професорът.
Тя допълни, че екипът й ще се постарае в следващите няколко дни да поразчисти и по-този начин да се отложи окончателната разруха на тези паметници. Проф. Диана Гергова коментира, че най-тревожното за нея е, че на новопоставената карта пред Резервата „Сборяново” част от тези обекти вече ги няма. Това според нея означава, че за тях вече не само че няма грижа, но те съзнателно се заличават като туристически потенциал.
Добави коментар