Най-силният мъж на света: Tърпението на българите е волско

15:00, 31 юли 16 / Общество Сподели в: 25 116 Topnovini Автор: Topnovini
1
Най-силният мъж на света според Книгата на Гинес е 31-годишният Стоян Тодорчев от Перущица. Редица са спечелените състезания в световен мащаб на европейския вицешампион. Записал е над 15 световни рекорда и не спира да го прави.

Само преди броени дни Тодорчев записа три нови световни рекорда в седмия кръг на световното Гран При на Strongman Champions League. За втора поредна година Пловдив беше домакин на кръг от световния шампионат по силови спортове. В седмия кръг на престижното състезание исполинът записа два рекорда на "Фермерска разходка" (пренасяне на железни тежести). Единият се случва за пръв път на състезание - Тодорчев успява да пренесе 200 кг. Вторият е за изминалата дистанция в пренасянето им, българинът изминава 25 метра за 16 сек., така подобрява рекорда от досегашните 21 метра (видео).

Третият регистриран световен рекорд е с 500 килограмова „кобилица” (голяма желязна рамка, пренасяна на рамене), с която надминава досегашните 13 метра и извървява 16.5 метра.

Специално за София Topnovini.bg най-силният мъж разказва за спорта като любов, трудните битки и политическата обстановка в България. 

Как сте? Как се чувствате след поредните записани три световни рекорда?

Щастлив съм много. Признавам си, че условията бяха много тежки, беше 40 градуса и тази жега доста ме затрудни. Успях, но излязох контузен от състезанието, със скъсано задно бедро и скъсани адуктори съм. И сега възстановявам травми. Специалистите казват, че ще са ми необходими около 6 месеца, но от понеделник влизам отново в залата. Започвам лека полека, тъй като трябва да готвя Англия, където ще е осмият кръг от шампионата. Има още битки до финала през ноември в Дубай и трябва да съм готов. Заради редица лечения и възстановявания съм в топ 10 и това не ме удовлетворява. 

Коя е най-болезнената Ви контузия за всичките тези години?

Тази сега след последното състезание. И всяка друга никак не е била по-малко болезнена, но аз ги забравям, въпрос на психика.

А тази силна психика как се „отглежда”?

С помъдряване, с придобит опит и с повече разум. Ако бях така и в самото начало нещата можеха да са по-различни сега.

Колко сте "голям"? Разкажете ни повече за себе си.

Метър и деветдесет и седем съм висок и съм хубавите 150 килограма. Живея в Перущица. От малък спортувам. Израснах с баскетбол, а от 16-годишен съм в силовите спортове. На 18 години имах късмета да срещна Георги Манавски, човекът, който ме въведе във всичко, което правя сега. На 19 отидох за пръв път на Републиканско. Класирах се трети, но записах републикански рекорд. През същата година станах и шампион на България.

Спазвате ли специални хранителни режими?

Най-обичам да ям крем карамел. Не спазвам стриктни диети, ям това, което ми трябва. Важно ми е храната да не е еднообразна. Само закуската ми е стандартна. Сурови овесени ядки с протеини на шейк, приемът е около два килограма и ако трябва да ги ям ще стане обед. Храня се по 5 пъти на ден. Ям си месо, яйца, всичко.

Финансово как се справяте, печели ли се от този спорт?

Спортът е скъп. Тренирам в бившото бомбоубежище на града ни, това ми дадоха от общината – грубо място за хора със смели сърца. Искам да се знае, че без подкрепата на близки приятели аз не бих се справил. С особени благодарности съм към председателя на „Славна България” Огнян Кръстев, човекът, който е с мен и в добро, и в лошо. Това, че има хора, които ми помагат изключително много ме надъхва и мотивира.



Нямате ли някаква подкрепа от държавата, от спортното министерство?

Никога не са ме търсили от министерство на спорта. Всъщност никой държавник не ме е потърсил до сега. Правят се все едно не разбират аз какво правя за България. Но мен ме радва, че хората ме подкрепят. Ето сега на последното състезание в тези горещини имаше много хора, които ме подкрепяха, хора с разпънати български флагове.

Замисляли ли сте се да отидете някъде другаде, където всичко би било по-лесно?

Родолюбец съм и съм убеден, че крушата не пада под ябълката. Имах предложение преди 10 години от Украйна, когато победих световния им шампион. Отказах, така го почувствах. Сега пак бих отказал.

Следите ли политическата обстановка в страната? Предстоят избори, ще гласувате ли?

Да, ще гласувам, все пак само това май право ни остана. С две думи ще ти обясня за политическата обстановка – като попиташ хората от какво са недоволни, всички казват от политиците и съда. Как да се интересува човек от нещо оплювано и псувано?! Оптимист ли сте за страната ни? Всичко зависи от народа.Търпи, както е търпял и преди, народа ни толкова е велик, а пък в същото време се държи като роб. Българското търпение е много волско, чак е прекалено. Хората навън за най-малкото скачат до небето, а тук хората са обезверени. Просто не са оценени, трудът не е оценен и е на много ниско ниво. Тъжно. В какво вярвате? В Господ. И често му благодаря за всичко. Иначе някакви ритуали преди състезание нямам. С кои три думи бихте се описал? Открит, честен, безстрашен да казва нещата директно.

Имате ли връх, който ще ви донесе пълно удовлетворение?

Ненаситен съм в спорта. В много силна връзка сме, не мога да го обясня с думи. Не си представям животът ми без спорт. Смятам след време да продължа и като треньор, за да мога да предам всичките си умения на поколенията след мен.

Ще гледате ли Олимпийските игри в Рио? Прогнозирате ли медали?

Да, разбира се, че ще ги гледам. Много ми се иска като спортист, като знам тези хора на какви лишения са подложени, на какво натоварване, да спечелят. Стискам палци на всички.

А на вас самия какво си пожелавате?

Да съм жив и здрав и да продължавам напред. Господ напред и аз по него. А на всички българи искам да пожелая воля и никакво овче търпение. Винаги ще има трудни моменти, но без борба няма да стане.
Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани