ВАС отмени минималния адвокатски хонорар по дела за над 10 000 лв.
19:11, 29 юли 16
25
937
Шрифт:
С решението, постановено на 27 юли от състав с председател и докладчик Жанета Петрова и членове Искра Александрова и Светлана Борисова, отпада текстът на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тя предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от над 10 000 лв. най-ниското заплащане е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.
Това решение не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС. Освен това е само по едно от висящите дела за минималните адвокатски възнаграждения. В друго производство Върховната административна прокуратура атакува изцяло последното увеличение на тарифата от 2014 г., част от което е текстът отменен от състава, начело с Жанета Петрова. Делото на прокуратурата срещу последното увеличение обаче беше спряно в началото на месеца, за да изчака решението по друго, свързано с минималните адвокатски хонорари – в Съда на Европейския съюз. До съда в Люксембург беше отправено преюдициално запитване от Софийския районен съд със седем въпроса, един от които е дали минималните адвокатски възнаграждения в България нарушават конкурентното право на ЕС. Питането е за съответствието на няколко разпоредби от Закона за адвокатурата и Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с различни европейски норми.
Решението на ВАС за отмяна на размера на минималния адвокатски хонорар по граждански и търговски дела с интерес от над 10 000 лв. е по жалба на Банка ДСК. От финансовата институция атакуваха текста от наредбата на ВАдС след като бяха изправени пред задължението да платят юрисконсултско възнаграждение от 1 305 025 лв. За толкова претендира юрисконсултът на офшорно дружество, предявило вземания по дело за несъстоятелност на фирма, чийто основен кредитор е банката, като се позовава на тарифата за минималните адвокатски хонорари. Така, освен въпроса за фиксирания в наредбата размер, под който не може да пада заплащането на адвокат по граждански и търговски дела, се постави и проблемът за присъждането на юрисконсултско възнаграждение равно на това на адвокат. По искане на омбудсмана Мая Манолова в Конституционния съд вече е образувано дело за отмяна на чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 161 ал. 1 изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които предвиждат, че на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт.
С решението си от 27 юли ВАС прави констатации в две основни насоки. Първата е, че когато през 2014 г. Висшият адвокатски съвет е приел увеличението на минималните хонорари не е спазил основни правила в Закона за нормативните актове. ВАС установява, че проектът с измененията не е бил публикуван за обществено обсъждане на сайта на съвета в продължение най-малко 14 дни, както изисква чл. 26, ал. 2 ЗНА. "В нарушение на чл.28, ал.3 ЗНА Висшият адвокатски съвет е разгледал предложения проект на нормативния акт, към който не се съдържат мотиви относно причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз", посочва още ВАС. Така констатациите му съвпадат с тези в жалбата на Върховната административна прокуратура, с които беше атакувано изцяло изменението в адвокатската тарифа от 2014 г.
Извън процесуалните нарушения, които са достатъчни за отмяната на текста от наредбата, ВАС установява, че той противоречи и на Конституцията, тъй като може да доведе до ограничения на гарантираната от нея възможност на граждани или юридически лица да защитят правата си пред съд и да получат правна защита и съдействие. Според съда текстовете от основния закон, които са нарушени с този размер на тарифата, са чл.56 и чл.122.
Решението обаче основно е посветено на това, че определеният от ВАдС минимален размер на минималния адвокатски хонорар по граждански и търговски дела с интерес от над 10 000 лв. противоречи на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Той предвижда, че заплащането трябва да бъде справедливо и обосновано. "Макар тази характеристика да е отнесена към размера на възнаграждението, което е предмет на договоряне между адвоката и клиента, на същото основание тя следва да се прилага и за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с нормативен акт и не могат да бъдат преодолени по волята на страните по договора за правна защита и съдействие", посочва ВАС. И започва с анализа си.
Според съда нивата на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия - обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. "За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия", заявява ВАС. И констатира: "При приемането на нормативния акт обаче, този подход не е приложен, що се отнася до предвидените в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални възнаграждения, които се дължат при процесуално представителство и защита по граждански и административни дела на една инстанция. Вместо съчетаното прилагане на посочените критерии, единственият, ползван за оценката на труда, критерий е този за величината на материалния интерес. При създаването на разпоредбата не е направена преценка, че възприетият едностранчив подход може да доведе до резултати, при които се наблюдава сериозно несъответствие между обема и сложността на извършената правна работа и материалния интерес, предмет на правния спор". Като изтъква, че е напълно възможно дело с много висок материален интерес да не изисква висока компетентност и обратното - процес за малко пари да е придружен с големи усложнения и по него да е положен голям обем правна работа.
"При положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес", заявява ВАС в решението си.
И подчертава: "Правото на самоуправляващата се адвокатска общност да определи сама цената на своя труд, при което нивата на минималните възнаграждения получават нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес, така че, от една страна, високоотговорният труд на адвоката да не бъде подценен и поставен в зависимост от пазарни механизми, а от друга, неоправдано високата му стойност да не препятства достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да бъде средство за икономически натиск при воденето на делата на едната над другата страна, което влияе негативно върху законността".
Добави коментар