Антитерористичният закон мина на първо четене в зала

14:16, 28 юли 16 / Политика 25 192 Topnovini
Законът за противодействие на тероризма бе приет на първо четене от Народното събрание. В подкрепа на внесените от Министерски съвет текстове гласуваха 133-ма депутати, петима бяха "против", а 14 "въздържал се". 

Новият закон предвижда редица възможности службите да ограничават правата на заподозрените в терористична дейност.

На заподозрените може да се забранява достъпа до интернет, да напускат страната и да се срещат с определени лица. Осигурява се възможността за отнемане на личните им документи.

Новият закон въвежда участие на армията в дейностите по противодействие на тероризма. Военните получават полицейски функции и ще могат да проверяват, обискират и задържат.

В случай на засечена опасност премиерът ще сформира национален оперативен щаб, който ще се води от вътрешния министър. Законът ще разрешава в зоната на операциите да се ограничават и отделни права на гражданите и да се налагат глоби при нарушение на разпоредбите му. 

Предвидено е още службите да могат да забранят на човек да сменя местожителството си без предварително разрешение, да напуска страната, да посещава определени места и да контактува с определени хора. Освен това той ще трябва поне по веднъж седмично да се явява в полицейското управление за подпис. Ограничителните мерки ще се разрешават от специализирания съд, а исканията за тях ще се правят от вътрешния министър или шефа на ДАНС. Разрешенията ще се дават в рамките на 24 часа.

Антитерористите ще разполагат с всяко помещение или жилище, което им е нужно. Това включва и повреждане и унищожаване на имущество, съоръжения и насаждения, записано като "теренни преустройства, разчистване, отстраняване". Службите ще имат право и да вземат всяко превозно средство, стига да не е на дипломатическа или консулска мисия или международна организация.

По време на дебатите Димитър Дъбов от БСП обяви, че наред със заподозрените в тероризъм, проектът предвижда и редица ограничения на нормални граждани Той посочи още, че законът предвижда порочната практика от близкото минало за подслушване за оперативни цели, както и изземване на превозни средства и разрушаване на имущество. По думите му БСП ще се въздържи от подкрепа на законопроекта, като от партията ще предложат промени между първо и второ четене 

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов каза, че патриотите ще подкрепят законопроекта, като обясни, че има увеличение на тероризма. Според него няма нужда от "краен излишен либерализъм". Той заяви, че предложеният от ПФ законопроект за бурките е имал за цел да бъде превантивна мярка за "промиване на мозъците" на част от българските граждани. "Предпочитам да има законодателство, което да изкуши някой служител да си превиши правомощията си и да слушам за съдебни дела срещу такива служители, отколкото за трагедии", каза още лидерът на ВМРО. 

Михо Михов обяви от своя страна, че АБВ ще подкрепи законопроекта. "Поемаме отговорност да браним нацията и европейската цивилизация", каза той. "Подкрепяме законопроекта, защото сам по себе си той е превенция, съществуването на закона е превенция", каза още той. "Ние нямаме време да чакаме директиви от Европейския съюз", добави Михов. 

По думите му обаче само със сила тероризмът не се спира, а нужна е действаща дипломация, но обърна внимание, че това не е предмет на този закон. "Ние живеем в епохата на тоталния тероризъм", каза Росен Петров от БДЦ, според когото тоталният тероризъм се нуждае от всеобхватни отговори. Според него законът за тероризъм дава някои отговори за реакция при терористична заплаха. 

"Аз ще подкрепя закона", заяви Настимир Ананиев от ДБГ. Той също заяви, че в сегашната ситуация законът е нужен, но посочи, че има неща в закона, които трябва да се коригират. Като проблемно посочи увеличаването на срока за използване на специални разузнавателни средства, където не се визира само терористична дейност, но и други престъпления. По думите на Ананиев друг проблем е ограничението за ползване на до 10 карти на мобилни оператори, като не се посочва дали става дума за юридическо или физическо лице. 

Димитър Лазаров от ГЕРБ уточни в реплика на изказването на Ананиев, че за картите към мобилните оператори става въпрос за предплатени карти. Ананиев все пак каза по въпрос за картите, че в закона трябва да се уточни разлика между юридическо и физическо лице и на разбира това защо не може да се направи.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!