Варна отбелязва 138 години от освобождението си

07:37, 27 юли 16 / Общество 25 165 Topnovini
Варна ще отбележи днес 138 години от освобождението си от турско робство. Тържествата ще започнат със Света литургия в 8,30 ч. Общоградското поклонение ще бъде час по-късно – от 9,30 ч., в духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ на ул. „27 юли“. В двора на храма варненци ще си спомнят отново за далечната 1878 г., когато там са били посрещнати воините от XIV Брянски полк на руската армия, начело с ген. Столипин.

Бързото настъпване през зимните месеци на 1878-а на ХІV армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България породило във варненци надежди за скорошното освобождение. Скоро българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, пише varna.info.bg. Определена била комисия, която да узнае цветовете на руското знаме, да поръча плат и дръжки за знамената. От Одеса трябвало да пратят портрета на царя, да се изрисуват гербове, да се направи украсата... Но се наложило да изчакат още няколко месеца, докато руските войски влязат във Варна.

Преди руските войски да успеят да вземат Варна, воюващите страни се споразумели да прекратят войната. Въпреки че договорът от Сан Стефано вече бил подписан, въпреки че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в техни ръце. Решенията на договора трябвало да се обсъдят и узаконят от международен конгрес на великите европейски държави. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна. Градът имал за тях голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Русия отново потвърдила, че веднага след договарянето ще изтегли войските си от Цариград и ще освободи турските пленници. Най-накрая Турция се съгласила да предаде Шумен и Варна. Първоначално трябвало да бъде освободен Шумен, като гарнизонът и военното имущество щели да бъдат пренесени във Варна.

В съставената комисия по предаването на градовете от руска страна влизали генерал Столипин и капитан Макаров. След като пристигнал от Цариград и след разговорите с турските делегати, ген. Столипин разбрал, че те нямат никакви указания за водене на преговори и че сигурно ще се опитат да забавят предаването на крепостта. Пристигналият от Шумен Фазлъ паша упорито отказал под предлог, че нямат нареждане от Цариград. Все пак ген. Столипин успял да го убеди да пусне в крепостта за кратко една руска рота. С нея на 22 юли влезли и православни духовници, които отслужили тържествен молебен за здравето на императрица Мария Александровна. Междувременно с цел да ускори предаването ген. Тотлебен, главнокомандващ руските войски наредил придвижването им към Варна и заемането на външните укрепления на 24 юли. След тези действия Фазлъ паша заплашва да настъпи към демаркационната линия. Въпреки че в отговор на руската телеграма султана известил, че на варненския гарнизон е наредено да напуснат града, пашата отново отказва, заявявайки, че още няма точни нареждания от Портата. Разгневен, сам ген. Столипин заминал за Цариград да вземе лично нареждането на турското правителство.

На 27 юли, с много цветя, с хляб и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на училището и църквата в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, тъй като портите на крепостта били залостени отвътре. Наложило се руски войници да се прехвърлят през Илдъз табия и след твърд разговор с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, начело с генерал Столипин пристигнала по обяд. В църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!