Икономиката на Великобритания няма как да се изключи от Европа, каза Красен Станчев
Това прогнозира икономистът Красен Станчев пред Радио „Фокус“ за икономическите последствия от резултата на Брекзит, където британците гласуваха за излизане от ЕС.
Според него обаче няма начин да икономиката на Обединеното кралство да бъде изключена от тази на Европа или света. По думите му българската също не може да бъде изключена.
„Вътрешният пазар и търговията с финансови услуги в Обединеното кралство са един вид предимство на икономиката на Великобритания, защото ние не знаем дали кралството е толкова обединено, колкото беше до вчера. Но така или иначе ми се струва, че икономиката е инерционна система, тя е международна. В смисъл, всяка една кола, произведена в Обединеното кралство има български части, предполагам произведени в Ботевград“, смята Красен Станчев.
Икономистът е на мнение още, че ще се поддържа относително висок курс на долара към всички останали валути, което пък ще се отрази на известно спадане на цените на горивата.
София Topnovini.bg публикува без редакторска намеса пълния текст на интервюто с Красен Станчев пред Радио „Фокус“:
Водещ: Великобритания гласува за напускането на Европейския съюз, което предизвика рязък спад на световните пазари. Инвеститори побързаха да разпродадат британската лира, петрола и акциите. Британската лира се срина с 10%, падайки до минимума си от 31 години и достигна до 1.3229 долара. Европейските фондови пазари изгубиха близо 8% със започването на търговията. Това са само част от икономическите факти 12 часа след обявяването на резултатите. Какво ще последва за британската и европейската икономика в близките седмици и месеци? Г-н Станчев, ще изпадне ли Великобритания в икономическа изолация оттук нататък? Очевидно, че кризата вече се задава.
Красен Станчев: Не, няма начин да изключите икономиката на Обединеното кралство от тази на Европа или света. Както между другото и българската не може да изключите. Вътрешният пазар и търговията с финансови услуги в Обединеното кралство са един вид предимство на икономиката на Великобритания, защото ние не знаем дали кралството е толкова обединено, колкото беше до вчера. Но така или иначе ми се струва, че икономиката е инерционна система, тя е международна. В смисъл, всяка една кола, произведена в Обединеното кралство има български части, предполагам произведени в Ботевград. Няма начин, каквото и да произведено във Великобритания да се смята изцяло за произведено във Великобритания, както и няма начин което и да е произведено примерно в Бавария, да речем „БМВ“, да се смята за произведено в Бавария. Всъщност, моторите на „БМВ“ са произведени във Франция. Тоест, търговските отношения, договорите се изпълняват. Има период за излизане от Европейския съюз, този период не е малък. Вероятно ще бъде по-дълъг, отколкото може да се предполага, и в процедурите по излизане има поне 3-4 начина технически на това излизане от ЕС, които в крайна сметка могат да запазят Обединеното кралство или Великобритания, или каквото остане от нея, като част от общия пазар. Може би не в сегашния й вид, но някакъв подобен вид. И тези 3 начина са: споразумение за асоцииране, споразумение за свободна търговия и автономни митнически или особени митнически споразумения. Последните между другото бяха въведени за Западните Балкани с почти 100% освобождаване на търговията от европейски мита през 2001 година. След това бяха потвърждавани 3 пъти, за последен път 2015 година. И независимо, че някои от тези страни нямаха споразумение за асоцииране, те се интегрираха изцяло с Европа, и в момента техния първостепенен партньор за износа над 80% е Европа.
Водещ: Да разбираме ли, че сътресението, на което днес бяхме свидетели, паниката, която беше обзела в немалка степен финансовите пазари, е едно моментно състояние, след което ще последва успокояване?
Красен Станчев: При всички случаи има някакъв шок и това нещо го обсъждахме с колеги. Вероятно ще има след това известно успокояване, но в крайна сметка пазарите ще предвиждат излизане на Обединеното кралство, съответно отслабване на европейската икономика и ще търсят убежище някъде другаде. Поевтиняването на паунда ще доведе до повишаване на лихвените проценти, което ще предполага съвещание или най-малко консултации между Централните банки и МВФ, по какъв начин да се отговори на тази ситуация, да се запази стабилността на Великобритания. Другото нещо, което ми се струва, че ще бъде вероятна последица, бягството на инвеститори поне на първо време от Обединеното кралство и евентуално от Европа. Тези неща постепенно ще се отсеят в какъв обем ще се случат. Ще поддържат относително висок курс на долара към всички останали валути, което пък предполагам, че ще се отрази на известно спадане на цените на горивата. Може би не много, но под това, което се предполагаше като праг на стабилизиране, тоест 50 долара за Барел тип Брент.
Водещ: Последствията за България какви ще бъдат?
Красен Станчев: Последствията за целия Европейски съюз са по-скоро политически рискове, отколкото нещо друго. За България е същото. Общо взето всички центробежни настроения получават много силна подкрепа след това, което се случи във Великобритания. Партии с протекционистични, националистични, дори нацистки уклон вероятно ще се опитат да предложат референдуми за оставане в Европейския съюз, за излизане от ЕС, за отделяне на определени части от определени страни. Това може да се случи в Испания, може да се случи в Италия. Вероятно е възможно да се случи в Северна Ирландия и Шотландия в сегашното Обединено кралство. Това всичко ще води до подобни искания в много други страни. В следващите 18 месеца има парламентарни избори в почти всички европейски страни, във всеки случай в основните. Съответно това ще бъде период на съобразяване с всякакви протекционистични настроения, включително евроскептицизъм и национализъм, и това ще бъде период, в който ще е много трудно да се договори нещо, което е очевидно добро за всичко. Придобиването от страна на Великобритания на статут подобно на Исландия или пък Норвегия също няма да бъде лесно, защото много е вероятно някои страни, някои политики, някои партии да се опитат да накажат Обединеното кралство или това, което е останало от него, и съответно да протакат преговорите за асоцииране, макар това да ни се струва малко вероятно, но е възможно.
Водещ: Резултатите от излизането на Великобритания от ЕС ще засилят или ще тушират евроскептизима, който се споделя в отделни страни?
Красен Станчев: Ще го засили. Има изход от тази работа, но не съм много сигурен, че сегашната конфигурация в ЕК и Европейския парламент, както и водещите европейски партии ще могат да намерят такъв път. А пътят е ясен – по-голяма либерализация, сваляне на квази данъците, тоест така наречените регулации, които най-много дразнеха Великобритания, но не само. Следващото нещо, което трябва да се постави като идея, е да спрат опитите за премахване на данъчната конкуренция. Тоест Обединеното кралство, България, новите страни-членки отстояваха по-висока данъчна конкуренция и по-голяма либерализация на европейските регламенти и пазари. Някои страни, особено Франция, настояваха за обратното. Тези опити на Франция и други подобни страни, трябва да отпаднат и да се приеме като даденост данъчната конкуренция в ЕС. Следващото нещо, което би трябвало да отпадне, за да се запазят предимствата и на Великобритания, и на ЕС, е, че трябва да отпаднат опитите за ограничаване на така наречените офшорни зони.
Водещ: Сигнали към ЕС, които предстои да видим, дали ще бъдат разчетени от европейските институции?
Красен Станчев: Аз не смятам, че това са просто сигнали - нямат друг избор. Икономиката е международна и глобална, политиката е национална, ако някой не иска да търгува с Обединеното кралство или някой от Обединеното кралство иска да ограничи достъпа на ресурси, капитали и прекия износ от Обединеното кралство към ЕС, той може да го направи по всякакъв друг начин. Дори и такива относително сигурни и прости опити за ограничаване на търговията като ембаргото спрямо Русия, поради анексията на Крим, доведоха до това, че голяма част от вноса се осъществява от други страни-членки на Евразийския съюз. В Москва може да видите да речем скариди внесени от Беларус. Въпросът е, че търговските споразумения се основават на принципите на Световната търговска организация. Техническите стандарти са инициирани или от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, или от Световната търговска организация, или от примерно ФАО - Организацията за прехранването на обединените нации, чисто европейските търговски бариери са някъде около 8% от всички. 2 години са предостатъчни за Обединеното кралство да предоговори тези 67 споразумения за свободна търговия, които има ЕС с останалия свят и да сключи още толкова споразумения със страните-членки.
Водещ: Тоест нищо фатално оттук нататък и за Великобритания, и за ЕС?
Красен Станчев: Фатално в какъв смисъл? Очевидно е, че икономиката на Обединеното кралство, особено бюджетът на Обединеното кралство, ще трябва да бъде реформиран. Вероятно и там трябва да бъдат направени съкращения и такива съкращения се обсъждаха преди седмица или малко повече в британския парламент, бяха инициирани от Дейвид Камерън. Схемата, по която трябва да бъдат направени тези реформи на публичните финанси са ясни - там има относително висок дефицит – 4,4% от БВП за тази година. Този дефицит по настояване и на ЕС, и на МВФ трябва да бъде свален и в крайна сметка догодина или по-догодина Обединеното кралство да стабилизира финансите си, като то вече прави това от 2009 година още. 2009 година бюджетният дефицит беше 11% от БВП. Така че това, което е започнало, трябва да бъде довършено. Това ще бъде трудно от чисто политическа гледна точка, тъй като не е ясно по какъв начин новият министър-председател ще успее да свърши тази работа.
Водещ: Не малко българи работят и учат във Великобритания…
Красен Станчев: Няма нищо опасно за тези българи. Фатално за ЕС би било да се опита да бъде по-протекционистично, ако може така да кажем, по-националистки и по-социално настроен. Една от причините за липсата на конкурентост и нисък растеж в ЕС е скъпоструващата социална държава. Имах тези дни повод да сметна тези неща. Европейското население, което е около 7-8% от глобалното, плаща пенсионни и социални схеми, които са 50% от глобалните подобни схеми. Тоест останалите икономики се развиват по-добре, защото социалните придобивки, ако може така да се каже, не тежат толкова много, колкото тези в Европа.
Още от „Политика“
Само лоялност към Борисов не стига, силно "тежи" парафът на Пеевски
13:22, 25 ное 24 /
Цветанов с призив към свободните избиратели: Излезте и гласувайте
21:34, 16 сеп 24 /
КП "Свободни избиратели" подаде в ЦИК документи за участие в парламентарните избори на 27 октомври
11:20, 09 сеп 24 /
Вътрешният министър трябва да е независим от политическите интереси
18:31, 21 авг 24 /Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар