Изложба „Дора Габе – дъщеря на равнината“ гостува в София
16:30, 06 юни 16 / Култура
25
334
Шрифт:
„На мен всичко ми даде Добруджа. Равнината ѝ – необятност. Небето ѝ – близостта до звездите“. Тези думи на Дора Габе са христоматийно известни. Добруджа – равнина на слънцето, степния вятър, житата, на „дъбовете прастари” – стражи на полето; сакрално българско пространство, където се срещат минало и настояще, реалност и мит. Тази земя ражда не само хляба на България, тя роди и една „самодива на житата” – Дора Габе. Опитаме ли се да видим поетесата някъде там, из добруджанските простори, в онова „някога”, за което тя самата носталгично си спомня по-късно, сякаш чуваме конски тропот и по прашния път се задава един жълт кабриолет, а на него смело изправено стои младо, току-що завърнало се от странство момиче; или пък същата девойка с големи тъжни очи, елегантно облечена, крачи из тесните добрички улици към училището, където преподава френски език в началото на 20. век.
Произведенията на Дора Габе ни провокират да видим Добруджа с душата си – една равнина, която умее да говори. Такава е и основната концепция на изложбата „Дора Габе – дъщеря на равнината” – да представи житейската и творческата обвързаност на поетесата с нейната родна Добруджа. За Дора Габе това е свещената земя на детството: с прастарите дъбове, с бащината къща, с кучето, което чака на двора, с китарата на мама и книгите на татко. В същото време обаче Добруджа е и голямата ѝ болка, тя е родният кът, насилствено откъснат от тялото на Родината. Земята на детството става за нея житейска и творческа съдба. Решена във виолет – любимия „декадентски” цвят на Дора Габе, експозицията прави опит материално да илюстрира, да представи чрез форми и багри богатия, разнолик и деликатен душевен свят на поетесата. В основата на изложбата е положена творческата дейност на Дора Габе: писател и поет за възрастни и деца, преводач и общественик, интелектуалец и учител на по-младите. Фотодокументалната част се състои от 15 табла, чието създаване е финансирано изцяло от Министерството на културата. Тя се базира на богатия архив на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич, който е част от Регионален исторически музей – Добрич.
Авторите на експозиция са убедени, че поетесата наистина е „станала безсмъртна”, че действително е „на всички поколения връстница”, че много деликатно и днес тя ни учи да бъдем достойни хора и граждани, да умеем да сме фини, но и да отстояваме смело позициите си, да добием мъдростта да се радваме на всеки миг от живота, да търсим красотата и винаги да се стремим към нея. Защото може би трябва да умеем да живеем с утопията на любимия ѝ автор Достоевски, че „красотата ще спаси света”, посочва още д-р Митева.
Добави коментар