17 гафа на Окръжния съд във Варна опорочили делото срещу групата на Иван Славков
14:02, 01 юни 16
25
1305
Шрифт:
Иван Славков беше обвинен и осъден на 10 години затвор за ръководство на организирана престъпна група, занимавала се с наркоразпространение, пране на пари, сводничество и трафик на хора. Осъдени с него бяха още Николай Хаджимихайлов, Свилен Николов, Янко Колев и Пейчо Пейчев. Присъдата на Окръжния съд във Варна беше четена през януари 2013 г. от състав с председател Петър Митев. След отводи в Апелативния съд във Варна, делото бе гледано на втора инстанция в Бургас. Миналата година съдът в Бургас потвърди присъдата и така делото стигна до ВКС след жалби на подсъдимите.
За да отмени присъдата и да върне делото на нов състав на Варненския окръжен съд, ВКС (Евелина Стоянова - председател, Мина Топузова – докладчик, и Валя Рушанова) обстойно изрежда всички съществени нарушения (17) на
съдия Петър Митев, който е гледал делото във Варна
На първо място ВКС изтъква "плаващия" съдебен състав, който на два пъти се е променял. Делото е внесено в съда през юни 2009 г. и разпределено на състав с председател Петър Митев и заседатели Е. И. и В. А. И. (имената им не се споменават в съдебните актове). Съдия Митев насрочва няколко заседания през тази година, в които то така и не тръгва по същество, като съдебното следствие започва чак на 25 януари 2010 г. На 2 ноември обаче
заседанието е било прекъснато, а делото продължило да се гледа от друг състав
с председател Р. П. (на инициалите отговаря само съдия Румяна Панталеева, която след това става съдия в Апелативния съд във Варна). Историята на делото показва, че на посочената дата Окръжният съд не е одобрил споразумение с подсъдимия Николай Хаджимихайлов. Още преди внасянето на делото в съда, споразумения с прокуратурата сключиха 19 сочени за участници в престъпната група. Сред тях бяха варненският общинар Веселин Данов и синът му Христо, които влязоха в затвора.
За това прекъсване на заседанието и смяна на състава за произнасяне по споразумение в съдебното производство, ВКС е категоричен, че е било неправилно.
"Разрешаването на въпросите по чл.301 от НПК може да стане било по общия ред, било по особените правила на НПК, в това число и по реда на глава 29 от НПК и тъкмо за това е бил подбран, по предвидения в закона ред, съдия-докладчика по делото. Подобна практика, известна на ВКС, е неправилна и не следва да се толерира. Безспорно е, че в състава на съда не може да участва съдия и/или съдебен заседател, който е участвал в състава на съда, постановил определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото - чл.29, ал.1, т.1, б."б" от НПК и тъкмо това няма как да е основание за прекъсване на съдебното заседание за произнасяне по реда на чл.384 от НПК, от друг съдебен състав, а такива са съображенията, предопределили обсъжданото решение на съда, обяснимо породили съмнение у подсъдимите и защитата им в неговата безпристрастност", се казва в решението на ВКС.
След този "завой" в съдебното дело, то е продължило да се гледа от състава на Петър Митев, но през декември той пък е бил променен. На мястото на заседателя Е. И., който се разболял, встъпил заседателят Д. А. Този състав решил и делото.
ВКС пише, че по време на образуване на делото в Окръжния съд във Варна имало организация за случаен подбор само на съдиите, но не и на съдебните заседатели, като няма никакви данни как са избирани общо петимата заседатели, участвали в съставите. Същото се отнася и за съдия Панталеева, за която също няма протокол от избора. По тези въпроси ВКС е категоричен в решението си, че "във всички случаи обаче, този избор трябва да е на основата на случайността и надлежно документиран. При липсата на правила за жребий на съдебни заседатели и надлежно документиране на това, тази дейност във ВОС е била непредвидима за страните по делото".
Вторият порок по делото е свързан с
действия на тогавашния председател на съда Ванухи Аракелян
През октомври 2009 г. тя разпорежда на съдебния състав да проведе две заседания в сградата на следствието във Варна, защото трябвало да бъдат при закрити врати. През ноември Аракелян отменя заповедта си и издава нова, с която разпорежда на състава да проведе заседанията в сградата на съдебноизпълнителна служба при Районен съд – Варна. Тъй като съдебното следствие е започнало чак на 25 януари 2010 г., на ВКС е направило впечатление, че заповедите на Аракелян са издадени далеч преди започване на делото.
"Само съдебният състав може да променя реда на съдебното следствие и да вземе решение за провеждането на съдебно заседание извън сградата на съда. Единственото правомощие на административния ръководител - председател на ВОС, е да даде или не съгласие за това решение на съда. По делото не се обективират решения на съдебния състав разглеждането на делото да се извърши извън съдебната сграда на ВОС", пише ВКС.
Следва странна комуникация и с държавното обвинение. На 7 декември 2010 г. Окръжната прокуратура е поискала делото да ѝ бъде изпратено за послужване, на което съдия Петър Митев логично е отказал, като подчертал, че делото може да се чете в деловодството на съда. По делото обаче е установено, че с писмо от 10 декември прокуратурата е върнала делото в съда, от което следва извод, че то е било предоставено, въпреки отказа на съдията.
"Очевидно е, че решението на председателя на съдебния състав, намерило израз в коментираната резолюция, в която правилно и законосъобразно е отказано изпращането на делото на ВОП, е било пренебрегнато, фактически недопустимо нарушено от неизвестно лице по неясни причини", пишат по този повод върховните съдии.
Поради тези причини защитата е искала отвод на състава заради съмнения в пристрастност, но исканията им са били отхвърлени. Само тези нарушения, подчертава ВКС, са достатъчни за връщане на делото на първата инстанция. Но върховните съдии изброяват и останалите гафове.
Посочени са случаи, в които са гледани искания за промяна на мерките за неотклонение на подсъдимите. Съставът на Окръжния съд неколкократно в такива процедури си позволявал да пише в определението, че е налице опасност подсъдимият да извърши "друго" или "ново" престъпление. По този повод ВКС е категоричен, че подобен изказ предпоставя съмнения в непредубедеността на съда и засяга презумпцията за невиновност.
След това е описана хронология на направени искания от защитата за поправки и допълнения в протоколи, които не са уважени. Нещо повече, в един от случаите няма произнасяне и ВКС посочва, че след като процедурата е останала висяща, то по същество по делото липсва спорният протокол.
"Все във връзка с протоколите за съдебните заседания се установява, че многократно ВОС е оставял без уважение исканията на защитата на подсъдимите да се записват отделно въпросите и отговорите на страните. В малкото случаи, в които решаващият орган е мотивирал отказа си, се е позовал на чл.311 от НПК, където според него такава хипотеза не се разкривала (т.10, л.265,нохд). Тя обаче е налична в чл. 237, ал.3 от НПК и не е непозната на процесуалния закон и не е недопустима за разпитите пред съда. По-важно е друго, че реда по чл.237, ал.3 от НПК гарантира проверката за относимостта и допустимостта на поставените въпроси и основателността на отклоняването им", се казва в решението на ВКС.
Съдът многократно отказвал и звукозапис на заседанията, като се аргументирал с това, че се изготвя протокол, но ВКС констатира, че липсват мотиви за отказите да се води и звукозапис. Често съставът отказвал и въпроси на защитата, което според върховните съдии се отнася и за случаи, в които въпросите са били от съществено значение, като това се отнасяло за почти всички свидетели.
Съдия Митев многократно отказвал на защитата и искания по доказателствата. Наред с това
не е давал и възможност на подсъдимите да дадат обяснения, въпреки че имат право на това по всяко време
Показателен е и случай с разпит на анонимен свидетел, на който е присъствал прокурорът по делото. Писмените въпроси на защитата пък дори не били зададени. Въпреки че показанията на този свидетел не са кредитирани впоследствие, според ВКС нарушението само по себе си е стеснило кръга на доказателствените източници и варненският съд сам се е лишил от доказателства.
ВКС изтъква и пороци при предявяване на веществените доказателствени средства от СРС-та по делото. Страните трябвало да изгледат и изслушат множество записи, след което веднага да изразят становищата си.
Друг порок при разглеждане на делото във Варна е, че на две заседания Славков не се явил поради здравословни проблеми, въпреки че имал желание. Съдът назначил експертиза за състоянието му, но продължил заседанието със събиране на доказателства.
Относно липсата на всякакви мотиви за отхвърляне на искания на защитата, ВКС отбелязва, че абсолютно недопустимо е да се отхвърли искане за разпит на свидетели, които според обвинителния акт са участници в престъпната група, а съдът да реши, че са неотносими. Според ВКС, проверката на делото, извършена от Апелативния съд в Бургас, е била формална, а освен това той на свой ред е допуснал нови нарушения.
Подсъдимият Янко Колев искал да даде обяснения пред въззивната инстанция. На заседанието на 12 май м.г. не успял обаче да се яви, защото по същото време бил ангажиран с дело за развод. Апелативните съдии не уважили искането за отлагане на даването на обяснения, като се мотивирали, че не били предоставени доказателства за уважителни причини за неявяването на Колев.
Относно формалната проверка на втора инстанция, впечатление от мотивите на съдиите в Бургас прави отговорът, който дават на възраженията за случайния подбор на заседатели. "Настоящата инстанция счита, че не е допуснато такова нарушение, поради което възражението е неоснователно. Не са били налице предпоставки за отвод на съдебните заседатели в първата инстанция. Не се изрази или доказа предубеденост и пристрастност в хода на процеса, което личи от протоколите за съдебни заседания", е всичко, което пише в мотивите на съда по този въпрос.
При новото разглеждане на делото на първа инстанция, ВКС обръща внимание, че съдът трябва да има предвид непълноти в обвинителния акт, свързани с участието в престъпната група на някои от членовете ѝ. Върховният съд пише в заключение, че оставя без коментар неотстранимото нарушение, че делото не е било спряно за времето, през което Славков е бил кандидат за депутат.
Добави коментар