Българите зад граница настояват за връщане на автоматичните секции

21:39, 26 май 16 / Политика 25 424 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Представители на българската общност в чужбина възразиха срещу новите поправки в Изборния кодекс за гласуването зад граница по време на дискусия в парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина. Те настояват да се върне стария режим от кодекса „Манолова“ с т.нар автоматични секции и да се разкрие избирателен район в чужбина, пише „Дневник“.

Поправките бяха внесени на 26 май от 47 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и "Български демократичен център". С тях се ограничават секциите до 35 броя в една държава зад граница. За разкриване на изборни бюра извън дипломатическите и консулските представителства ще се искат 60 заявления, при сегашните 40. Досега там можеше да се разкриват автоматично секции на местата, където са гласували над 100 души на последните избори.

Според българите в чужбина именно това е довело до 66% ръст на гласувалите в чужбина на парламентарните избори през 2014 г. спрямо вота през 2013 г. Запазването на автоматичните секции ще доведе до предвидимост и прозрачност на изборния процес извън България и ще приобщи сънародниците ни към вътрешнополитическите проблеми на страната ни, казват още сънародниците ни.

Внесените днес поправки не дават никаква нова енергия за решаване на проблемите с гласуването в чужбина, коментира Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Според нея само се влошава ситуацията със свития достъп до изборните права. Тя призова комисията за българите в чужбина да излезе с отрицателно становище по предложените изменения, пише още „Дневник“.

Вела Димова посочи, че има начин да се гарантира сигурността на изборния процес, без да се жертват демокрацията и правата на българите. Тя отбеляза, че от 18 членове на комисията само един е подкрепил ветото на президента.

Председателят на комисията Румен Йончев от "Народен съюз", който е част от групата на "Български демократичен център", обясни, че е бил против ветото на държавния глава, защото той не оспорил противоконституционното задължително гласуване, нито пък текстовете, които лишават от избор на кмет малките населени места с под 400 жители. Не може целта да е откриване на секции безкрай, а трябва да се осигури всеобщ достъп чрез дистанционно електронно гласуване, призова той.

Станислав Станилов от "Атака" пък посочи, че е гласувал против ветото на Плевнелиев от геокултурни и геополитически съображения. На покана от Цонева да спорят с аргументи, той заяви: "Ние сме от различни цивилизации, няма какво да говоря с вас" и си тръгна.

Димитър Танев от ГЕРБ цитира изпратената от Централна избирателна комисия справка, че през 2009 г. при 6 секции в Лондон са гласували 7362 души, а през 2014 г. при 41 секции - 14 102. В Македония, където около 70 000 души имали право на глас, през 2009 г. е имало една секция и са гласували 320 души, а през 2014 г. - в три секции са пуснали бюлетина 582 души. В Турция през 2009 г. в 123 секции са гласували 91 539 граждани, а през 2014 г. - в 136 секции бюлетина са пуснали около 62 300 души. Според ГЕРБ данните за Турция показвали, че увеличаването на броя на секциите не означава автоматично ограничаване на избирателни права.

Съветникът на външния министър Даниел Митов - Иларион Иларионов, който е и бивш член на Централната избирателна комисия, посочи, че картината не е еднородна навсякъде, а напротив в различните държави има различни проблеми. И посочи, че не е важно на колко места ще има секции, а какъв ще е контролът на изборния процес зад граница. Всички партии се отдръпват от ангажимента си и не запълват квотите в секционните избирателни комисии в чужбина.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама