Музеят за история на София връща към началото на кирилицата
Лекция на тема „Орнаменти и шрифтове в старопечатните славянски/български книги и изданията през първите десетилетия след Освобождението“ изнесе инж. Росен Петков, който се занимава с графичен дизайн. В увода си той открои подвързията и хартията като изключително важни за въздействието на книгата.
„Предназначена е да се държи в ръце. Има значение изработката и материалът, от който е направена“, добави Петков, който след това запозна аудиторията с историята на старите печатни книги според годината на отпечатване.
За начало на славянската печатна книга например може да се считат книгите от Краков на Фиол и от Цетина. Първопечатни книги са били внасяни предимно от Венеция и Румъния през 16 век, а през 17-18 век вносът се засилил от Русия.
Българска старопечатна книга датира в периода 1806-1878 г. До 1840 г. било прохождането й. Рязко нараства броят на заглавията след 1841 г.
Петков посочи книгата „Софроние“ като внушителна, която всъщност е и единствената печатна книга, която Софроний Врачански успява да издаде. Счита се за първата новобългарска печатна книга.
„Рибният буквар“ от 1924 г. е първата старопечатна книга от Възраждането ни, написана на разбираем говорим език. „Петър Берон е сложил хубави илюстрации, така че букварът да е лесно смилаем. За времето и цената си, той се е постарал да направи нещо добре илюстрирано и разбираемо“, коментира Петков, който припомни и за първите печатници - Солунската и тази в Самоков.
Д-р Румяна Дечева, която е от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ запозна публиката с работата на центъра и реставрацията на документи, книги и ръкописи от миналото.
Конференцията „Българската кирилица“ ще продължи през почти целия ден, като на нея желаещите да я посетят ще могат да се запознаят и с кирилицата и глаголицата в различните сфери на изобразителното и дигиталното изкуство, както и с развитието на кирилицата у нас.
Добави коментар