Тихомира Илчева: Дипломата не прави учителя. Педагогиката е призвание, с което се раждаш
09:01, 24 май 16
25
2387
Шрифт:
Педагогиката всъщност е нейна втора професия. Госпожа Илчева първо завършва социални дейности в БСУ, след което се включва в социални организации, които помагат на деца с различни проблеми. „Тук силно важи поговорката за едната птичка, която сама пролет не прави. Ти се опитваш да помагаш, но има пречки в системата, които трудно се прескачат“, споделя тя. „Един от най-ярките ми и неприятни спомени е, когато трябваше да накарам едно сираче да научи наизуст стихче за мама. Системата ни задължава да го изпитаме и да го оценим на определени творби. За мен е важно децата да са винаги щастливи, а този тип нетактичност наистина накара това детенце да страда“, разказва младата учителка. „Тогава реших да се преориентирам. Харесваше ми идеята да работя с деца, затова и завърших педагогика като втора специалност“, разказва госпожа Илчева.
„Предизвикателствата на един учител са големи и по всяко време“ - казва тя и допълва - „Те са много, защото всички трябва да са доволни от нас – ученици, родители, инспекторати, директори, както и самата образователна система трябва да е доволна от нас.“
Относно какво успява да мотивира децата да учат и да са активни в час, младият педагог споделя, че това са самите те – техните преподаватели. „Един учител трябва да им спечели вниманието и да ги накара да учат, но така, че да им бъде интересно и забавно.“ Тя разказа и за новите методи на обучение с интерактивни дъски и прожектиране на уроци, които са начин да се задържи интересът на учениците в началните класове. „И все пак, ако учителят не е добър и не си го носи в себе си това да насърчава децата да искат да работят, то ще му е много трудно и даже невъзможно, да се справя“, допълва тя. Според нея педагогиката е призвание, с което се раждаш. „Не може да се превърнеш в учител само с една диплома. Трябва да обичаш децата и да искаш наистина да ги научиш на нещо“. Като млад учител, тя споделя, че има много ситуации, в които нейните колеги с по-голям стаж са се отзовавали за помощ и съвет. Средата, в която тя работи, е добронамерена, приятелски настроена, което позволява и на децата да се чувстват сигурни. Никога досега не й е минавало през ум да се откаже от призванието си, независимо от предизвикателствата на деня.
Относно ниската и почти демотивираща заплата на учителите г-жа Илчева споделя, че любовта й към работата е по-голяма и й е приоритет. „Ролята на началния учител е голяма в бъдещото развитие на едно дете, тъй като то изгражда своите навици точно в началното училище. Неговото образование продължава много дълго време и ако ние го научим да има отговорност към образованието си - да иска да учи и да бъде самостоятелно – това е голям плюс за него“, казва госпожа Илчева. „Всяко дете е ученолюбиво, когато поднесеш материала по интересен начин, защото все пак, те са малки и на тях, преди всичко, им се играе“, допълва тя.
По повод 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, младата учителка споделя: „Това е един хубав празник, в който излизаме и показваме какво сме работили цяла година, на какво сме научили децата. Те, съответно, се гордеят с постигнатите резултати. Това е една мотивация за тях – излизаш със знака на училището, като най-напред вървят отличниците и това да вървиш в предните редици е голяма гордост“.
Добави коментар