Верига от безхаберие държи незаконна възбрана вече 17 години
Представете си, че решавате да продадете апартамента си и изведнъж установявате, че върху него преди 17 години е наложена възбрана по наказателно дело срещу друг човек, който никога не е бил собственик на имота. Делото отдавна е прекратено, но възбраната не е заличена, неизвестно защо. На вашата молба за отмяната ѝ, прокуратурата отказва – кой сте вие, че ще разпореждате какво да прави по дело, по което не сте страна. Налага се да се сезира гражданския съд, следва проблем в службата по вписванията… Накрая, след една година ходене по мъките, тази конкретна история може да има разрешение. Дали обаче това е достатъчно?
През 2003 г. Лина Горанова* става собственик на апартамент в столичния квартал "Белите брези", който придобива от МВР като обезщетение за отчужден неин имот. В началото на миналата година Горанова и съпругът ѝ решават да продадат апартамента и чак тогава установяват, че върху него е наложена възбрана, при това, четири години преди МВР да им прехвърли имота.
Възбраната е наложена през февруари 1999 г. с постановление от следовател Иванка Георгиева от Втора РСС – София по досъдебно производство срещу Мила Танева, образувано през май 1998 г. по обвинение в измама (чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК). Истинско постижение е, че при налагането на тази възбрана законът е нарушен по всички възможни начини. Тя е наложена като мярка за обезпечаване на конфискацията и гражданския иск на основание чл. 156 от тогавашния НПК ("Мерки за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията"), но нито тогава, нито към настоящия момент, е било възможно възбрана да се налага от следовател. И според тогавашната редакция на чл. 156 от НПК обезпечаването на гражданския иск, на глобата и на конфискацията се извършва по реда на ГПК, т.е. от гражданския съд по реда на обезпечителното производство. Не е ясно и как Службата по вписвания е вписала възбрана въз основа на постановление на следовател, вместо с акт на съда. (Юристи коментират, че законът у нас винаги е предвиждал, че възбраната се налага от съда по реда на ГПК, друг е въпросът, че дълго битува разбирането, изцяло незаконосъобразно като остатък от тоталитарната практика, че актовете на прокурора са достатъчно основание за вписването на такива мерки. И към момента някои съдии по вписванията упорито настояват, че до приемането на новия НПК, предишният кодекс е регламентирал възможността прокурорът да налага възбрана. Което е лесно проверима заблуда, ако някой наистина проявява любопитство.)
На второ място, обвиняемата Мила Танева никога не е била собственик на възбранения апартамент - нито към онзи момент, нито преди или след това. Има данни, че тя е била наемател на жилището за даден период от време. На практика следователят е наложил възбрана върху апартамент на МВР за обезпечаване на глоба и конфискация, като няма данни МВР да е било уведомявано за това когато и да е. Не става ясно как следователят се е убедил, че имотът е на Мила Танева, нито как службата по вписванията е вписала възбрана върху чужд имот, без да има данни, че са налице основания за ангажиране отговорността на собственика (в случая МВР).
В крайна сметка, десет години по-късно, на 16 май 2009 г., досъдебното производство срещу Танева е прекратено с постановление на прокурор. Но, при прекратяването, прокурорът не е отменил наложената мярка за обезпечаване на конфискацията, въпреки императивното задължение по закон - според чл. 243, ал. 2 НПК, с постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът отменя наложените мерки за процесуална принуда.
(Интересна илюстрация за ефективността на работата на СРП дава справка на прокуратурата за съдбата на образуваните дела срещу Мила Танева. В периода от 1995 г. до 2005 г. срещу нея са образувани пет досъдебни производства все за различни състави на измама (по чл. 206, 209 и 210 НК) – едно през 1995 г., две през 1998 г., едно през 2003 г. и едно през 2005 г. Четири от тях са прекратени, като за първото производство това е станало през 2013 г., 18 години след образуването му. Разследването, образувано през 2003 г., е спряно през януари 2015 г. и до момента.)
Така или иначе, апартаментът в кв. "Белите Брези" е останал под възбрана цели 17 години, вписана като наложена по наказателно производство срещу Мила Танева. Оказва се, че няма проблем, при вписана възбрана, имотът да смени собственика си през 2003 г., без никоя от страните по сделката да бъде информирана – нито МВР, нито Горанова. Горанова и съпругът ѝ случайно разбират за това, когато през пролетта на м. г. правят искане да получат удостоверение за тежести.
Отнема им месеци да проучат ситуацията и да получат информация от прокуратурата за състоянието на образуваното навремето дело. На 15 декември м.г. Горанова подава молба до СРП, с която настоява незабавно да се предприемат необходимите действия за заличаване на незаконно вписаната възбрана. В молбата изрично се отбелязва, че дори само на основание прекратяването на делото, възбраната би следвало вече да е вдигната, сочат се всички други пороци на акта, с който тя е наложена, и изрично се отбелязва, че тя необосновано ограничава конституционно защитеното право на собственост.
В интерес на истината, получава отговор много бързо - само седмица по-късно на 23 декември м.г. Много кратко писмо от прокурор Д. Кръстилева от СРП, съдържащо едно единствено изречение, което си заслужава да бъде цитирано дословно (правописът е запазен):
"Госпожо Г---, във връзка с депозирана молба до СРП в която описвате, че сте собственик на недвижим имот, който е бил предмет на разследване по пр пр. 29711/98г. и едновременно искате отмяна на мярка за процесуална принуда на лицето М—Т---, оставям жалбата Ви без уважение, предвид на това, че не е видна процесуална легитимация за Вас да разпореждате на СРП да се произнесе по мярка на друго лице и по наказателно производство в което не сте страна.
Гр.София, 18.12. 2015 г. ПРОКУРОР: Д.Кръстилева"
Оставяме настрана очевидната арогантност. Но дори и това единствено изречение потвърждава съмнението, че едва ли прокурор Кръстилева е имала време за трите дни от получаване на молбата до изготвяне на отговора да проучи преписката добросъвестно.
На 30 март т. г. Горанова подава сигнал до районния прокурор на София Петър Белчев, в който пише: "За мен поведението на прокурор Д. Кръстилева е неокачествимо. То не може да бъде обяснено, при положение, че повече от десетилетие незаконосъобразно, по вина на прокуратурата, ми е ограничено гарантираното от КРБ и протокол 1 към ЕКПЧ право на собственост. То нарушава и задължението по чл. 127, т. 5 КРБ на всеки един прокурор да следи за спазване на законността като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Липсата, според прокурор Д. Кръстилева, на процесуална легитимация на молещото лице, не е основание да не бъде изпълнено конституционно задължение на орган на съдебната власт. Още повече, че качеството ми на собственик на недвижимия имот обуславя процесуалната ми легитимация в производството по отмяна на обезпечителна мярка (ТР 2/2012 ОСНК на ВКС)."
Отговорът по този сигнал, с резолюция на зам.-районния прокурор на София Невена Зартова, е възложен на самата прокурор Кръстилева, срещу чиито действия се възразява. В този отговор, получен от Горанова в средата на април, прокурор Кръстилева обяснява, че е оставила без разглеждане молбата за отмяна на възбраната, защото към нея е било приложено единствено постановлението за налагане на възбрана от 4 февруари 1999 г., от което било видно, че имотът е собственост на Мила Танева. Към молбата и преписката не е наличен писмен документ, че Горанова е "безспорен собственик на имота". (Пълния текст на отговора - в прикачения файл.)
И за неюристи е ясно, че с постановление за налагане на възбрана не се установява собственост.
В отговора няма нито дума за това какво трябва да направи един прокурор, когато констатира, че по отдавна прекратено наказателно дело все още стои наложената възбрана на имот като мярка за обезпечаване на глоба и конфискация. Вместо това, тук вече се навежда аргумент, че съгласно чл. 402, ал. 1 и 2 ГПК отмяна на обезпечението се постановява от съда по молба на заинтересованата страна. Да, така става, когато самото обезпечение е допуснато от съда. Както вече стана дума, при прекратяването на наказателното производство прокурорът е длъжен да отмени наложените мерки за процесуална принуда.(Дали законосъбразно е наложена тази възбрана през 1999 г. или тя е нищожна като наложена извън правомощията, това е отделен въпрос.) По правило, органът, който налага ограничения, би следвало да може и да ги отменя. Това следва да се направи, дори и без прокурор Кръстилева да си изяснява правото на собственост върху имота, което между другото е можела да направи и служебно, както и да поиска допълнителна информация от молителката. Ако това бе направено, нямаше да се налага Горанова да се обръща към съда.
В крайна сметка, независимо какво е основанието и процедурата за налагане на една мярка, когато една институция е допуснала толкова много гафове, редно е тя да си ги поправи сама, а не да натовари гражданина, който е пострадал от нейните незаконни действия.
Понеже това не се случва, след отказа на прокуратурата Горанова е принудена да сезира Софийския районен съд (СРС) с молба да отмени възбраната – като собственик на имота, което обуславя процесуалната ѝ легитимация в производството по отмяна на обезпечителна мярка.
С определение от 19 януари СРС отменя възбраната. Съдът констатира това, което би следвало да установи и прокуратурата - наказателното производство, по което е наложена възбраната, е прекратено, като с това още през 2009 г. е отпаднала и обезпечителната нужда за възбрана. (Съдът не обсъжда факта, че още при налагането ѝ тя е била незаконна.) По това дело СРП не праща становище, въпреки че й е изпратен препис от молбата.
В диспозитива на определението е записано, че след влизането му в сила, препис от него следва да бъде изпратен на Агенцията по вписвания. Следва малка засечка и в агенцията. На 8 март т.г. съдия по вписванията при СРС Оля Стойкова с определение отказва да заличи възбраната. Причината? Съпроводителното писмо, с което определението на СРС е изпратено до службата по вписванията, не е подписано от съдията, а само от деловодител. А съгласно заповед на председателя на СРС, вписване на определение за отмяна на наложена възбрана се допуска само въз основа на нарочно съпроводително писмо, подписано от съдия. Нищо, че всички работят в една институция.
Понеже случаят е уникален, роден от една продължаваща с години мърлявщина, той някак не може да се намести в обичайната процедура. По правило, възбраната се заличава с писмено нареждане на учреждението или на длъжностното лице, което я е наредило, сочи съдията по вписванията в определението си. (В случая това е следователя/прокуратурата). Такова нареждане няма, се казва още там. Извън това, заличаването може да бъде извършено едва след внасяне на държавна такса от 10 лева. От заинтересованото лице. (Така и не става ясно кое е то – съдът, който изпраща служебно определението си, прокурорът, който е трябвало да свали възбраната? Но без такса не става.)
Подобни определения от съда получаваме много рядко, коментира съдията по вписванията, когато я потърсихме. Законът не предвижда хипотеза, при която вписването да стане без заплащане на такса, независимо какво е основанието, казва тя.
В крайна сметка, възбраната ще падне - с ново писмо и внасяне на такса. Но този случай е емблематичен за начина, по който работят институциите в съдебната система. Създадени, за да решават проблеми и спорове на гражданите, те отдавна са се превърнали в генератор на проблеми и спорове. Безконтролни и безотговорни. Адвокатите на Лина Горанова смятат да я посъветват да съди държавата за причинените ѝ вреди. За провалената сделка с имота, за разходите, които е направила в производството по заличаване на възбраната, за притесненията и похабеното време. За чувството на безсилие пред тази гавра с български граждани и данъкоплатци. Докато тази история още търсеше разрешението си, през април в София за конференция, посветена на незасимостта на магистратите, беше председателят на Венецианската комисия Джани Букикио. Той коментира, че все още много съдии и прокурори от Централна и Източна Европа се възприемат като държавни служители и правни техници, чиято роля е да защитят държавата, а не правата на гражданите, че някои разбират независимостта като право да решават произволно, според личното си хрумване. Все едно е чел казуса на Лина Горанова.
* Имената на гражданите, споменати в статията, са променени. Непроменени са имената на длъжностните лица
Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар