Преподавателка от Шумен създава едни от най-добрите информатици у нас
Нейни възпитаници са приети във водещи висши училища по света още преди да напуснат ученическата скамейка. Самата тя преди месец бе удостоена с награда на Българската асоциация по информационни технологии за специален принос в IT индустрията и подготовката на едни от най-добрите състезатели по програмиране, донесли на страната отличия от престижни международни състезания.
Това е Бисерка Йовчева. Родена и отраснала в Омуртаг. Още от малка мечтае да стане учителка. В прогимназиалните класове попаднала на перфектна учителка по математика, а в гимназията преподавателят й по точни науки се превърнал в неин идол. Интересът към математиката прераснал в обожание към точната наука. “Всичките ми ученически тетрадки са пълни с фигури, по които съм решавала задачи”, спомня си Бисерка Йовчева. Записва се в модерната и нова специалност по него време “Математика и информатика” в тогавашния Висш педагогически институт “Константин Преславски” в Шумен. Активните занимания на Бисерка Йовчева с програмиране и информатика започват през 1984 година. На “Правец 82” в двете компютърни зали на висшето училище като първопроходци в нова област тя и колегите й овладявали компютърния език “Паскал”.
После се оказало, че в радиус от 40 километра няма свободни работни места за математици. Наложило се учителската й практика да започне с преподаване на информатика в селата Веселиново, Изгрев, Каолиново. “Струваше ми се интересно. Всяка сутрин ставах в пет сутринта. Пътувах с автобуса. Преподавах цял ден в селото и вечер късно се прибирах в Шумен. Беше тежко и уморително”, разказва Бисерка Йовчева. Така след няколко години младата жена избира работата на преподавател в Шуменския университет. През 1985 година след конкурс, печели преподавателско място и е постоянно назначена във висшето учебно заведение.
В началото на 90 години на ХХ век започват да се провеждат национални олимпиади по информатика и някои директори на училища в Шумен проявяват интерес възпитаниците им да са подготвени по-добре за състезанията. Интересното, е че първите ученици, които Бисерка Йовчева подготвя за участие в олимпиади са от Техникума по икономическа информатика в Търговище. “Нямахме много голям успех, защото и аз не бях добре подготвена. Няколко години по-късно през 1995 година започнах да работя с ученици от ПМГ “Нанчо Попович” в Шумен”, разказва преподавателката. След усилена работа през 1996 година идва и първия пробив – класиране за националните зимни математически състезания в Русе. Участието обаче се оказва пълен провал и отборът печели нищожно малко точки. Връщат се и започват да работят още по-усилено. През 1998 година двама от шестчленния отбор се класират за трети кръг на националната олимпиада по информатика. Същата година на 1 април Бисерка Йовчева създава Школата по информатика “А и Б”. “Идеята за школата се роди от факта, че по него време училищата не разполагаха със средства да подсигурят добро обучение по информатика. Нямаше много компютри. Малко бяха те и в университета”, припомня си Йовчева. Движена само от ентусиазъм и амбиция преподавателката събира и разговаря с родителите на своите ученици. Тегли заем и купува компютри и всичко необходимо за нормалната работа на школата. С няколко компютъра в офиса на Дружеството за разпространения на знания в Шумен Школа “А и Б” започва дейността си. За целта Йовчева регистрира и частна фирма, чрез която отчита събраните за обучението такси. Това се оказва пречка подготвяните в школата ученици да получават финансиране по линия на различни образователни програми.
За първи път България научава за Школа “А и Б” през 2002 година, когато на зимните математически състезания отборът, воден от Бисерка Йовчева прави много силно класиране. “Всички започнаха да се питат: Какво става в Шумен? А всъщност в Шумен просто работехме”, казва простичко преподавателката. Следващите години труда ни се увенча с още по-големи успехи. През 2004 година Ростислав Руменов прави първото голямо класиране. Тогава младежът е едва в осми клас, а вече бил класиран в разширения национален отбор по информатика.
“До създаването на звездния отбор на Школа “А и Б” трябваше да мине много време. Когато Ростислав се класира първи всички повярваха, че ние можем. Тогава стана ясно, че ще успеем”, все така скромно разказва Йовчева. Следват времена на усилен труд. Междувременно преподавателката създава и своята Спираловидна теория на обучение. С нея тя защитава и дисертация. Спираловидният подход е нещо елементарно. Той се използва в преподаването на всички дисциплини в момента. Специфичното при него, е че децата постепенно и плавно в процеса на преподаване придобиват и разширяват познанията си по даден предмет. С практиката Йовчева придобива умението да насърчава възпитаниците си да се състезават по между си, което в нейния случай се оказва печелившо и така успява да създаде едни от най-успешните млади информатици у нас.
Между преподавателката и възпитаниците й няма разделителна граница. Възприемат я като приятел и често плачат на рамото й след разочарования от нещастно приключила любов или взаимно се посвещават в тайните на готвенето.
Бисерка Йовчева не скрива, че учениците й редовно я изправят пред драматични ситуации и разказва прословутата история за Мишо и влака, който на гара Ивански спрял да изчака момчето. Днес въпросния младеж е с диплома от университета в Манчестър и в момента работи в IT компания в Лондон.
Бисерка Йовчева споделя, че е получавала предложения да премести Школа “А и Б” във Варна или София, но смята, че е късно да започва нещо в живота си от начало. “Изградих в Шумен нещо много голямо и не ми се иска да го местя на друго място”, категорична е Йовчева.
Извън информатиката най-щастлива я правят двете внучета – момиченце на три години и момченце само на месец. Дъщеря й обаче не иска баба им да ги възпитава, за да не направи и тях програмисти.
Извън информатиката изявената преподавателка споделя, че обича да слуша музика, а приятелите й са на възраст между 11 и 20 години, защото много обича работата с деца, а младите хора я зареждат с позитивизъм. Това кара Бисерка Йовчева да посвети, получената от нея награда на БАИТ на своите ученици. “Те ми помагат да преодолявам трудностите. Те са тези, които ми дават сили да се изправя след поредното предателство, да преодолея поредната загуба и да продължа напред. Аз съм безкрайно признателна на моите ученици за всичко, което сме направили заедно”, каза като за финал на разговора ни Бисерка Йовчева, която влакът отнасяше към София при любимите внучета.
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар