Властта против "мълчаливото съгласие" за паметниците на културата
Дискусията бе провокирана от обществения интерес към приетите на първо четене промени в Закона за културното наследство в началото на февруари месец. По време на нея се чуха нападки към промените и искания да отпадне т.нар. "мълчаливо съгласие", което гласи, че ако в рамките на 60 дни НИНКН не се произнесе за дадени инвестиционни намерения и намеси в обекти, които са културно наследство, то те се считат за одобрени и собствениците им ще имат право да ги ремонтират и да решават съдбата им. Имаше предложение от председателя на Комисията по култура и медии Полина Карастоянова да бъде създадена работна група, която да синхронизира всички предложения. Това обаче ще бъде решено на следващо заседание
Вносителят на вече приетите на първо четене промени в закона Красимир Велчев (ГЕРБ) заяви, че от тях има и пряко, и косвено засегнати. "Сложили сме пръст в раната. Надявам се колегите от всички парламентарни групи да не политизираме проблема, а да го решим. Прочетох всички становища", увери той.
След края на заседанието, за София Topnovini.bg Красимир Велчев заяви, че е доволен от дискусията, защото било признато, че най-голямата му заслуга е, че "хвърлил камък в блатото". "Трябва да се решат 2 важни проблема с паметниците на културата - единият е опазването на културното наследство, другият са изоставените сгради в населените места, които се водят паметници на културата, но никой не може да пипне. Те обаче представляват опасност за живота на нашите деца - обърнати са в тоалетни, средища за наркомани и свърталища на болести", уточни Велчев.
За нападките, че законът е лобистки, депутатът от ГЕРБ коментира, че може би става въпрос за това, че ще бъдат отпуснати 300 млн. евро, които да се използват по програмите за опазването на културното наследство, но те пък касаят археологическите разкопки.
"Наистина в първоначалната фаза на законопроекта не съм упоменал, че тези промени се отнасят само за паметниците от местно значение, за да видя реакцията им. Целта е да оставим паметниците от национално и световно значение да останат към този институт. Предлагаме да се създадат 6 звена - в София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и Плевен. Те ще се отговарят за дадените региони и когато някой иска да си ремонтира покрива, не да чака 2 години и той да протече", подчерта Велчев.
Той коментира и исканията "мълчаливо съгласие" да отпадне, като посочи, че това може да стане, но иска предложения, които да гарантират, че като изтече срокът, който може да не е 2 месеца, а 4 например, ще има наказан. "Не можем да се гаврим с качествените хора в обществото и тези, които искат да стопанисват и да се грижи за такива паметници на културата. Когато нещо се забави, този отдел, който отговаря за даденото разрешително, да му се вземе не от бюджета, а от фонд работна заплата на отдела", поясни Велчев.
Депутатът от Реформаторския блок (РБ) Вили Лилков заяви, че споделя констатациите на колегите си вносители за опазването на културното наследство, но те са политическа стъпка в грешната посока.
"Няма да политизирам разговора, но опазването на културното наследство е изключително сериозна политика. Предлагаме връщане на правомощияна на Националния институт за паметниците на културата (НИНКН). Правомощията на инспектората за опазване на културното наследство да се ограничат в рамките на Закона за културното наследство. Необходимо е повишаване на експертния капацитет в НИНКН", уточни Лилков.
"Според него трябва да се създадат териториални звена към НИНКН, а не към общинските администрации. Необходима е дигитализация на недвижимите културни ценности, както и за националния документален архив. Директорът на НИНКН трябва да се назначава от министъра на културата. Категорично се противопоставяме на "мълчаливото съгласие". Тази мярка за борба с корупцията не я смятаме за адекватна", категоричен бе той.
В дискусията се включи и депутатът от БСП Дора Янкова, според която всички са обединени от грижата за паметниците, които имат статут на културно наследство.
"Като българска държава сме делегирали на националния институт да носи отговорност за състоянието на паметниците и когато трябва да бъдат съхранявани, те да носят професионалната отговорност. Какъв е статутът на националния институт?", запита Янкова. Проф. Станислав Станилов от "Атака" подчерта на свой ред, че никога от самото създаване на НИНКН, той не е носил никаква отговорност.
"Опитът на Велчев е опит, който сега влиза в системата. Разделението на отговорностите между НИНКН и общините би било полезно поне като експеримент. Техният архив беше разграбен и разпродаден от 1989 г. досега. Трябва да се опитаме да реформираме НИНКН. Цялата система е деградирала. Трябва за експеримент да се въведе и "мълчаливото съгласие", отбеляза проф. Станилов. За кампанията "Чудесата на България" на "Стандарт" главният редактор на медията Славка Бозукова подчерта, че това е една от малкото кампании, които обединяват българите в днешното разделно време.
"Наистина е тежка бюрюкратичната процедура. В последните два месеца кулминацията е в проблема с рушащите се паметници на културата. Трябва да се направи национална програма за спасяване на паметниците-символи на България. Ще дадем списък с тези рушащи се сгради, които би могъл да е база за дискусия", обясни тя. Бозукова предложи българските ученици да могат да посещават безплатно галериите и музеите, така че учителите да провеждат уроците си там.
Арх. Георги Бакалов от Съюза на архитектите обясни, че там обсъждани многократно тези въпроси и подкрепят идеята за създаване на електронен архив във възможно най-бърз времеви порядък. "Готови сме винаги да оказваме съдействие на държавата", уточни той.
Зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов подчерта, че темата е изключително важна и сложна за регулиране в правния мир.
"Това е тема, която сблъсква различни сили във всяко общество. Местната власт трябва да работи за постигането на баланс и да получават адекватно административно обслужване. Предлагаме промените, които се придвижват и новите звена, които ще се създават, да са за обектите от местно значение, а не от национално. Категорично сме против "мълчаливото съгласие". То ще се използва за това да бъдат разрушавани обекти и смятаме, че това трябва да отпадне от проектозакона. Искаме да помогнем архивът да бъде публичен и прозрачен", допълни Чобанов.
Зам.-министърът на културата Боил Банов заяви, че ключът към проблема е в прокети, които се знаимават с това как да заобиколят режимите за опазване. По думите му това ще затормозява института и звената.
"За мен е отвратително да гледам полуразрушени къщи. Това е нехигиенично, живеем в 21 век. Огромен процент от тях се взимат от инвеститори и се оставят, за да се саморазрушат, мародерстват се. Интересно ми е общините, които искат да създадат такива звена, колко наказателни постановления са издавали. Как да им повярваме, че утре ще назначат трима инспектори и ще процедират свободно", запита Банов.
От Форум "Културно наследство" пледираха за спирането на закона, тъй като е изготвен непрофесионално. Според тях той е лобистки и цели да изготви бърза писта за усвояване на европейски средства.
"Липсва анализ и оценка на риска в мотивите. Те са несъстоятелни. Предложението създава тристепенна съгласувателна процедура. Демонизира се един институт, води се хибридна война срещу него. Цели се заобикаляне на експертизата, защото е неудобна", категорични бяха от Форум "Културно наследство" .
Полина Карастоянова прие казаното като обида и призова присъстващите да се въздържат от такива квалификации.
От своя страна Красимир Велчев отговори на нападките така: "Законът е лобистки, защото лобирам за всички граждани. Не знам какво искаха да намекат с това. Много е важно "мълчаливото съгласие". Вие казвате, че то ще доведе до корупционни практики".
Според него правителство се стреми към електронно управление именно, за да не бъдат унижавани хората, като карани да плащат подкупи за издаване на документи например.
Накрая все пак участниците в дискусията останаха доволни, тъй като Красимир Велчев разбрал, че дигитализацията е най-важна и администрацията трябва да бъде премахната. Според тях кметовете не са направили нищо за паметниците, а изпълняват това, което им се каже от Министерството на културата, които пък искали да "дърпат конците".
Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар