Майката на болно момиченце изработва мартеници, за да помогне на семейството си
Стела се е отдала на грижите за момиченцето, което е с диагноза „Детска церебрална парализа в тежка степен, изоставане от нервно психическото развитие и епилепсия“.
Разчита на социални програми, да бъде назначена за социален асистент, а, когато такива няма – е безработна.
Всички мартенички, които продава, е изработила сама. Отнело й е около два месеца – започва от началото на януари и до средата на февруари трябва да се е справила и произвела достатъчно. Но, и след като базарът е открит, продължава да работи вечер.
Съвестно й е, че през времето, през което изработва мартениците, не може да отделя достатъчно време на Алекс. Да я носи, както момиченцето обича. Но, пък двете са заедно, когато майсторят украшенията. Дори детето се забавлява и често топченца и перлички се озовават на пода. В дните, когато Стела продава на центъра, за малката госпожица се грижи татко й, който си взема отпуск.
Всяка година Стела се старае да предложи нещо ново на базара за мартеници. Миналата година заложила на бижута. Тази година прави от полимерна глина цветя за мартениците, които са много харесвани, много актуални и единствени на пазара.
Споделя, че добричлии тази година наблягат на традиционните червено-бели украшения, на по-скъпите и хубави мартеници. Всеки иска да подари по-специалната мартеница, по-хубавата, по-нежната, казва Стела Илиева. Отчита, че отново има интерес към изделията от вълна, към традиционните Пижо и Пенда. Често клиентите я питат дали мартениците са китайски. Обяснява им, че материалите са от Китай, но изработката е нейна, ръчна.
Продажбата на мартеници е едногодишната помощ, която Стела оказва на своето семейство. През останалото време тя или е личен асистент на дъщеричката си Алекс, или е безработна. До края на февруари е на работа, а след това не се знае дали и кога отново ще има програма, дали ще има достатъчно отработени месеци, за да получава помощи за безработица. Така че, мартениците помагат на семейството за месеците, в които тя ще е на трудовата борса.
Макар да е заявила, че продажбата на мартениците не е с цел да се набират средства за лечението на Алекс, има и хора, които идват, и, освен че купуват мартеничка, оставят малки дарения, специално за момиченцето. „Дойде майка с количка и попита това ли е за Алекс. Обясних й, че средствата не са в помощ на цялото семейство, не само за Алекс. Тогава тя ме попита къде да направи дарение за нея. Мъж купи мартеници за определена сума, а остатъка от рестото остави за Алекс. Всяка година има такива, които са се ориентирали да купят от мен, заради нея”, разказва Стела.
За девета година Стела продава мартеници. Започнала, когато момиченцето било на една годинка, защото финансите в семейството не стигали.
За Коледа и Великден също участва в базарите, но тогава средствата са специално за Алекс, за нейната рехабилитация.
Стела споделя, че сега е застанала на кръстопът. „Всички родители на деца с увреждания сме като удавници, които се държат за сламка. Всеки търси някакво алтернативно лечение”, споделя Стела.
В Полша са били в страхотен център за рехабилитация, но, според Стела, не това е удачното място за Алекс. Там детето напредва за един месец, а когато се върне у нас нещата зациклят или се връщат назад, защото темпото там, тук не може да се постигне. Други родители с подобни проблеми са се насочили към клиника в Китай, но рехабилитацията там била много силова и Стела се притеснява дали ще е удачна за Алекс.
Споделя, че по сметката на детето от дарителската кампания за лечението в Полша има останали средства. Надява се, че ще намерят подходящо лечение за детето. Ако ли не, средствата ще бъдат използвани за рехабилитация на Алекс, като бъдат уведомени дарителите, както и, ако трябва да се закупи по-скъп уред, който да се използва за рехабилитация у дома.
Стела вярва, че малката й красива дъщеричка не е обречена с поставената й тежка диагноза. Вижда положителните резултати, когато с детето работят активно специалисти. И добавя, че може да се откаже, едва когато Александра навърши 21 години и лекарите заключат, че е безсмислено да се бори. Уверена е, че детето има потенциал, че е борбена, но има нужда от голяма помощ. В мечтите си представя как малкото момиченце се обръща към нея с думата „Мамо“. Вижда как когато изрича тази дума, Алекс я гледа толкова умно с красивите си сини очи, сякаш всеки момент ще я повтори.
Добави коментар