Общественици искат Борисов да спре промените в Закона за културното наследство
23:04, 26 фев 16
25
664
Шрифт:
Декларацията е адресирана до премиерът Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев, председателят на НС Цецка Цачева, както и до Европейската комисия. Тя ще бъде разпратена и на десетки всички посланици на чужди държави у нас.
Преди дни и организацията Форум "Културно наследство" внесоха в парламента алтернатива на спорните точки на Закона за културното наследство.
На отворена дискусия организирана от Общност "Културно наследство, архитектура и памет", които са инициатори на декларацията - архитекти, изкуствоведи, културоведи и експерти в областта на културната памет изразиха недоволството си най-вече от две от готвените промени.
Едната предлагана промяна, която разгневи обществениците е вече не само Националния институт за паметниците на културата (НИНКН), но и общините София, Пловдив и Варна да изпълняват контролни функции. За целта те ще назначават най-малко по трима експерти за обект, които да преценяват дали са допустими исканите намеси по сградите, обявени за паметници на културата.
Другата промяна е т.нар. практика „мълчаливо съгласие” - ако в рамките на 60 дни НИНКН не се произнесе за дадени инвестиционни намерения и намеси в обекти, които са културно наследство, то те се считат за одобрени и собствениците им ще имат право да ги ремонтират и да решават съдбата им.
„Много сме притеснени, защото разбрахме че в закона се правят промени които уж трябва да отпушат нещата, но ако се намали тежестта на института по паметници на културата това няма как да стане, а напротив. Добрите практики в другите страните показват, че на всякъде има подобен институт, в който работят експерти с необходимото образование, които могат да кажат какво да се променя и какво не по културните паметници“, отбеляза Пепи Стойнев от Общност "Културно наследство, архитектура и памет".
По думите му ако съдбата на паметниците на културата отиде в ръцете на работна група, която се управлява от кмета, възможността от създаване на корупционни практики е огромна.
В дискусията за приетите на първо четене промени се включи и депутатът от Реформаторския блок Вили Лилков. Той заяви, че подкрепя декларацията и ще се бори срещу готвените промени.
„Ще направим серия от дискусии по Закона за културното наследство – във Велико Търново, Видин и София Аз бях изненадан от това, че законът влезе в този вид“, обясни Лилков.
Той коментира, че мотивите за готвените промени са добри и наистина има нужда от промяна на Закона за културното наследство, но не и в този вид.
„Вместо да се правят комисии към кметовете, може да се направят филиали на Националния институт за паметниците на културата, защото създавайки тези тричленки в областните градове в един момент всичко ще се решава на местно ниво под натиска на местните инвеститори и кмета и една такава сграда, която изисква експертиза е ясно какво ще се случи с нея“, отсече Лилков.
Той обясни, че трябва всички да се противопоставят и на т.нар. „мълчаливо съгласие“, защото „ако се опитваме с него да борим корупцията сме в най-грешната посока“.
„Според мен трябва да се направят и резки движения по отношение на разширяване на капацитета на института за културните паметници, а дори и да се създаде подобна агенция“, допълни Лилков.
„Ние не защитаваме само института, ние защитаваме обществения интерес за опазване на това наследство на всички нас. Проблем е обаче например, че от 4 години на чело на този институт се поставят хора, които са политически назначени. За съжаление последните двама директори не отговарят на нито едно от изискванията да бъдат директори на подобен институт", обясни архитект Валентина Едрева, която работи в НИМКН.
Тя добави, че е недопустим начинът, по който законът е бил приет – без никакво съгласуване с експерти и без обществени обсъждания.
Петър Славов от Реформаторския блок също се включи в дискусията, като предложи сгради с културна стойност да се одържавяват, „защото сегашните промени обслужват други цели далечни от опазването на паметниците на културата“.
„Собствениците не са заинтересовани да съхранят сградите, а искат местата под тях“, каза още Славов.
На дискусията бяха припомнени и споровете около новите изгледи на Цари Мари Град, където старото българско селище беше изградено наново с модерно строителство, както и на Ларгото, която беше обявено за бутафория.
Декларацията срещу актуалните законодателни опити за заличаване на културното ни наследство, адресирана до институциите в страната и Европа над 80 достойни личности от всички гилдии на културната ни сфера.
В дискусията се включиха и представители на гражданско сдружение "Обединени реформатори", сдружение "Граждански блок", общественици, изявени личности, журналисти и хора, които са загрижени за състоянието на културното ни наследство.
Добави коментар