Варна 2015: Как Бай Ганьо и политиката засенчиха златото в Брюксел
Случи ми се да чуя на път за добрата стара Европа израза "Булгар, булгар!" и се сетих за големия Алеко Константинов, чиито думи, описващи характера на българите, остават актуални и днес. От друга страна, наложи ми се да си задам за пореден път въпроса дали Европа в съвременния си вид е наистина толкова добра, колкото е стара. Един въпрос, който ще става все по-щекотлив тепърва в светлината на миграционния поток от Изток – смущаващ наистина, но не и изненадващ, не и определящ точно днес и сега съдбата на смятания векове наред за център на културата и просветеността континент. Защото в 21-ви век същият този континент е наричан как ли не, включително и "склеротичен". При това съвсем не без основание.
В пътуването ми до сърцето на Стара Европа – Брюксел, имах възможността да наблюдавам едни тенденции, които извикаха у мен недоумение накъде сме тръгнали всички ние и към какъв точно свят се стремим. Защото въздесъщата толерантност – една идея, поставена в центъра на желания порядък десетилетия наред, се оказа по-скоро карикатура на самата себе си. Тя се опита да ни научи да бъдем толерантни към различията и така хомосексуалността стана личен избор, педофилията – проява на обич, наркоманията – нещо повсеместно сред подрастващите, проституцията – просто една от многото професии. И така нататък. Но затова пък тютюнопушенето бе заклеймено като враг, по-сериозен от всички други. Защо ли точно то, не се знае.
Местата за пушене – изобщо ги няма или причилат на клетки, достойни за престъпници. Малки кутийки под открито небе, оградени с мрежи. Това на летищата. В Брюксел избралите да пушат вървят по улиците, после хвърлят фасовете точно където им падне. Рано сутрин могат да се видят хора, които набързо палят цигара на улицата, допивайки кафето си. А само на метри от тях – секс шоп или публичен дом.
Ние, европейците, искаме да бъдем европейци. Но като че ли съвсем забравихме какво значи това. На нас просто не ни трябва минало. Ние сме устремени към модерността. Една модерност на криворазбраната толерантност, достигаща на моменти до умъртвяване на личната свобода. Независимо от лозунгите, с които се е закичила.
На фона на тази ситуация Варна опита да покаже в Европарламента най-старото обработено и художествено осмислено злато в света, което според някои изследователи принадлежи на изчезналата цивилизация Атлантида. Но трябва ли да ни интересува това?! Може би. Със сигурност не си пролича да вълнува особено българската делегация, и най-вече журналистите.
Стори ми се, а и не само на мен, че в един миг поводът за радост и национална гордост – едно съкровище с невероятна историческа стойност, бе изместен от съвсем други неща. Защото политиката е също история, но тази, която се пише сега. Тя е модерна. И така културата за пореден път остана на заден план за нас, българите.
Оказа се обаче, че културата е в недостиг у мнозина и в Брюксел. Засилените мерки за сигурност в Европарламента съвсем не създадоха усещане за гостоприемство. Половин-един час насред студената есенна улица не се отразяват добре на настроението, както и прекалено детайлната проверка на дрехите и личния багаж. Не ми се ще да критикувам, но и това "Булгар, булгар", с което започна пътуването на варненската група към Брюксел, в една немалка степен се оправда. Онова, което видях, е, че не само Европа не е онова, което трябва да бъде, но и ние също не сме си припомнили какво е да сме европейци. Защото става въпрос за припомняне. Факт, явно неудобен за мнозина.
Това самоподценяване на българина, придружено с нежеланието му да цени възпитанието и културата, сякаш са някакви много страшни или недостижими неща, е потресаващо. Оказа се, че на никой от журналистите не му е минало през ум, отправяйки се към Европарламента, че не само златото ще покажем там. Там ще покажем и самите себе си. И нашето отношение към случващото се, нашият външен вид и поведение, ще са също толкова важни и определящи, колкото е важен и определящ фактът, че имаме действително най-старото открито обработено злато, не само с историческа, но и с художествена стойност.
Неприятно ми е, че се налага да припомня на немалка част от колегите някои прости, но важни неща, свързани с етикета на събития с ранга на изложбата в Брюксел. Този етикет е неизменен, за разлика от множеството други действително променливи неща. За съжаление много българки все още твърде превратно разбират понятието "дама". Дамите, например, не се кичат като коледни елхи, не носят провиснали поли и шарени блузки, ботушки и плитки, не носят и панталони, когато искат целия свят да научи колко достойна държава и народ представят. И най-вече – дамите не отиват на официално събитие с ярко червен лак, черни чорапи и обувки с толкова висок ток, че предизвикват недоумение какво точно искат да покажат на останалите с облеклото си.
Уви, това са фактите, и съчетанието на не съвсем подходящо поведение и външен вид не ни показа във възможно най-добрата ни светлина. Защото ми се ще да подчертая, че ако искаме да я има Европа, точно ние, тези, които са я създавали преди много векове, трябва да се постараем малко повече. Припомняйки си миналото, което не хапе. Напротив, то носи едно очарование, едно вълшебство, което модерността съвсем не притежава. Достатъчно е да се вгледаме в свободата и смелостта на човешкия дух, лъхащи от катедралите, например. Здания, събрали в себе си усилията на поколения хора, вярвали, че човек е действително способен да извиси своя ръст до небето.
Нели Дерали, Topnovini.bg
Последни новини
ЕРМ Запад изпълни плана си за обезопасяване на щъркелови гнезда в Самоков
18:16, 16 апр 24 / Регионални новини
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 / Свят
Избирай от селекция безжични слушалки на лизинг без оскъпяване от А1 до края на април
17:55, 16 апр 24 / Свят
Добави коментар