Ванухи Аракелян: Животът е тук и сега, плановете са без значение
18:34, 21 дек 15
25
831
Шрифт:
"Изпращаме още една година, в която животът ни поднесе от всичките си дарове. Някои си харесахме, други трудно преживяхме, а трети ще си отнесем в Новата 2016. По традиция в навечерието на Коледа споделям с Вас съкровени мисли на хора, които намират точните думи за уроците, които учим цял живот. Истините за живота, щастието и любовта, които научаваме твърде късно, са на Хорхе Луис Борхес.
Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по-трудно ще ти е да обикнеш всеки следващ човек в живота ти. Но да си егоист май е по-злощастната участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш. Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, в които се влюбваме. Дали обичта е истинска, дали не, дали е привързаност или просто приятелство, винаги боли, когато някой напусне живота ти.
С времето човек започва да приема своите провали с вдигната глава и с отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.
И след време човек се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя.
И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И всеки ден се учи!
С времето разбираш, че само който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те промени, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
С времето разбираш, че думи, казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които вече са си отишли.
С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е не бъдещето, а моментът, в който си се намирал!
Научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера.
Животът не е поемал към нас задължение да сбъдва мечтите ни.
Затова да вземем каквото ни предлага и да сме му благодарни, защото и по-лошо има. А всички наши мечти могат да се сбъднат, ако имаме куража да ги преследваме. Това прави живота ни интересен! Да отглеждаме и да постигаме мечтите си. И пак отначало.
Защото човек остарява твърде бързо, дори прекалено бързо, и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време..."
Добави коментар