Директорът на Капанския ансамбъл е включен в енциклопедията на българските хореографи на народни танци
15:41, 26 ное 15 / Култура
25
740
Шрифт:
В книгата си академик Красимир Петров представя най-ярките български творци в областта на хореографията на фолклорна основа, автори от различни поколения с изключителни заслуги към националната ни култура.
Директорът на Капанския ансамбъл Румян Занев е в компанията на още 26 свои колеги от всички кътчета на родината, които авторът нарича втората вълна хореографи, учили се и работили заедно със „златното” поколение творци: Маргарита Дикова, проф. Кирил Дженев, Методи Кутев, Иван Тодоров…
За Красимир Петров кредото на Занев е стремежът му за разширяване на репертоара на Капанския ансамбъл и той успява да създаде многоцветна палитра от различни танцови форми, а десетките му авторски постановки определят от години облика на ансамбъла.
Авторът детайлно е разгледал повече от дузина произведения на Румян Занев. Пръв е моминският „Танц с възглавници”, следват мъжкият „Капански танц”, смесеният дивертисментен танц „Хърцойски мотиви”и ансамбловият „Разградски песни и танци”. Специално място е отделено танците на Занев за деца. Тук са камерните „Кукли”, „Грънчарчета” , тематичният „На село” и смесеният „Пуста младост”.
Не е подмината силата на хореографа в камерните форми. Тук в представянето води емблематичният „Любовта на ратая”, с който Занев още в далечната 1981 година на фестивал в Горна Оряховица заявява и защитава претенциите си на ярък творец – Първо място. Тук може да се направи една любопитна ремарка: тогава в ролята на ратая е хореографът Живко Жечев, сега ръководител на Детската танцова школа „Хорце”. А точно преди пет години, на концерта за 60-я си рожден ден, Занев показа на всички сантимента си към този танц като излезе пред публиката в ролята на чорбаджията.
В енциклопедията акад. Петров допълва пристрастията на Занев към камерния жанр с танците „Отпускари”, „Сватосване” и „Вълшебната капа”.
А нестандартните му творчески виждания, съчетани с авангардна музикална интерпретация, идеен замисъл и художествена реализация, с които разчупва традиционната представа за фолклора – с произведения като „Импресия и танц”, „Горска приказка”, Скици от време оно”, „Ретро парад”, „В земите на Орфей”.
Тези и други произведения са твърдо в репертора на десетки състави и ансамбли от цялата страна.
На финала Петров представа Занев и като драматург и режисьор с оригиналните му авторски спектакли „Легенда за момина чешма”, „Капанска свабта”, „Любовта! Силата, която движа света”, Съприкосновение”…
Във витрината с наградите на почетния гражданин на Разград са още отличията „Никола Икономов” на ОбС – Разград и „Златна лира” и „Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за цялостно творчество и безспорни постижения в българската хореография. С Румян Занев начело, до „Кристална лира” за върхови постижения през 2014 г. стигна и Капанският ансамбъл.
По причини, че още не са били родени, в книгата на Красимир Петров ги няма новият хит сред народните танци с отново демонстрирано невероятно чувство за хумор „Веселите старчета” и спектакълът „Кино на село”, който имаше своята премиера миналата Коледа.
В творческата биография на Занев вече са общо над 50 танца. Вървят репетиции на нов женски танц, а догодина е 50-ят рожден ден на Капанския ансамбъл. Какво се върти в главата на хореографа, да е жив и здрав, предстои да видим.
Добави коментар
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Вашият коментар беше успешно публикуван.
Познавам РУМЯН ЗАНЕВ от далечната 1973г. когато бяхме състуденти от втория випуск на ИНСТИТУТА ЗА МУЗИКАЛНИ И ХОРЕОГРАФСКИ КАДРИ-СОФИЯ....наистина сме от второто поколение хореографи-ученици на големите ПЪРВИ в съвременната хореографията-М.ДИКОВА,К.ХАРАЛАМПИЕВ,И.ТОДОРОВ,Д.ДИМИТРОВ К.ДЖЕНЕВ И ДР. Така, смело мога да кажа,че го познавам добре като човек,но и като творец ...В годините станахме и добри приятели и си помагаме в много отношения....Допитвали сме се един друг за много неща....както за живота изобщо..така и в творческо отношение....Особенно след като стана хореограф в Капанския ансамбъл,а в последствие и главен художествен ръководител и Директор.
Без да изреждам творчеството му,...смея да твърдя,че заслужено намира място сред утвърдените Хореографи от края на миналия век и началото на 21 век .ПОЖЕЛАВАМ МУ ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ДЕЙСТВА НА ХОРЕОГРАФСКОТО ПОПРИЩЕ....но вече по спокойно ....ТОЙ е направил много и е оставил МНОГО.