Прокуратурата иска по-тежки санкции за престъпления на пътя

17:39, 02 ное 15 / Крими 25 186 Topnovini
Засилване на административните, но тежки санкции, вместо постоянното искане за завишаване на наказанията лишаване от свобода в Наказателния кодекс за престъпления по пътищата. Това виждане е залегнало в изследване на прокуратурата за резултатите от делата за престъпленията по транспорта в периода 2010-2014 г., пише "Правен свят".

Темата за санкционирането на този тип престъпления е актуална и в последните месеци, в които бяха предлагани мерки, споделени и в анализа на държавното обвинение. Прокуратурата застъпва тезата, че системата за наказания трябва да се преосмисли в посока на по-високи глоби, на лишаване от правоуправление на МПС, на допълнителни изисквания за възстановяване на това право, временно отнемане на шофьорски книжки и спиране на автомобила от движение и др.

Анализът на прокуратурата е изготвен от петима прокурори от отдел "Аналитичен" и отдел "Досъдебен" във  ВКП, подпомагани от прокурорски помощници, експерти и служители, като част от данните са обобщени от студенти от УНСС. Съдействие по провеждането му са оказали още Нов български университет и Българската асоциация на пострадалите от катастрофи и Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата.

Според изследването вече е достигнат вече лимит на възможността от увеличаване на санкциите в НК за транспортни престъпления.

"По наше мнение пределът за възможно увеличаване на санкционната тежест вече е достигнат и съществува реална опасност от нарушаване на баланса между предвидените наказания за престъпленията, извършени при форма на вина умисъл и непредпазливост... Хаотичните и несинхронизирани промени не могат да доведат до реализиране на основната цел – намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия, чрез възпитаване на по-отговорно поведение и повишаване култура на движение по пътищата на всички участници", посочват авторите на анализа. Според тях промени следва да се извършат и в областта на административния процес.

От данните в него обаче може да се направи извод, че и досегашната практика със завишаване на наказанията не е довела до резултат – нито престъпленията и жертвите са станали по-малко, нито наказанията са завишени като тежест.

Напротив, въпреки масовия обществен натиск за тежки ефективни присъди по такъв род дела, този вид наказание е най-малко налаган от съдилищата.

През изследвания период са приключени 4126 дела с влязла в сила присъда за престъпления по транспорта, при които е причинена смърт, тежка или средна телесна повреда. Оправдателни присъди са произнесени в 98 случая.

Най-често налаганото наказание е "пробация", с което са приключили 54,2% от делата. Следващото по честота на налагане наказание е условното "лишаване от свобода" - средно в 25,8% от случаите. С глоби пък завършват 14,4% от делата. Само в 4,5% от случаите обаче, подсъдимите са пращани в затвора.

Тенденция не само по този вид дела е те да приключват със споразумения. От данните в изследването става ясно, че само през изминалата година за престъпления по пътищата са сключени в досъдебна фаза 4097 споразумения. Същата е и тенденцията при делата, които се внасят в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност. 1629 са внесените предложения през изминалата година, а най-много са били през 2013 г. – 1743.

В изследването е изтъкнат проблемът с автотехническите и съдебномедицински експертизи, с тяхното просрочване, липсата на специалисти и на стимули за работа на експертите.

"Разпространено е мнението, че нито една от експертизите не се извършва в определения срок. Може би е необходимо да се укаже на апелативните прокуратури да анализират състоянието на експертния потенциал в района на окръжните прокуратури, влизащи в района им. Уместно би било окръжните прокурори да планират съвещания с експертите и набележат мерки за подобряване на качеството и срочността на експертизите, съобразно характера на необходимите експертни знания", се казва в анализа, като предложението е съвещания да се провеждат веднъж годишно. Даден е пример и с Наредбата за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество, която не осигурява високо качество на проверката. В изследването се посочва експеримент, при който една и съща кръвна проба, изследвана в четири различни лаборатории, е показала четири различни резултата.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!