Електронна демокрация, електронно гласуване и гражданско участие

14:30, 22 окт 15 / Общество 25 197 Topnovini
Мария Пейчева-Карвър е експерт по политики, свързани с устойчивото управление на околната среда. Завършила е Магистратура „Икономика на Природата” в Imperial College London и е работила по проекти за подобряване на практиките на фирми, позициониращи се като „устойчив бизнес”. Била е кандидат-депутат от листата на Зелените, и подпомага партията като консултант. Участва в кампанията за улеснено гласуване на българите, живеещи в чужбина.

Електронната демокрация от години присъства в политическата програма на Зелените. Това е защото вярваме в потенциала на интернет да бъде ефективно средство за двупосочна комуникация между граждани и държава, между местни сдружения и община. Практики като провеждането на задълбочени обсъждания по конкретни казуси, свързани с нашето ежедневие, с всички групи заинтересовани лица са отдавна установени в принципите за демократично опазване на околната среда и са заложени в европейското законодателство. Прилагането на тези принципи също дава възможност за пряк граждански контрол върху работата на политиците. Електронното гласуване е важен инструмент за постигането на по-значимо участие на гражданите в обществения живот.

Електронната демокрация означава много повече от „електронно гласуване“. В една правилно функционираща демокрация, гражданите трябва да имат лесен достъп до информация, например регистър на плащанията, направени от всяка община, до извършените екологични оценки по дадени проекти, до данни за качеството на въздуха и водите. Всеки интересуващ се гражданин, формирал мнение въз основа на публични данни и документи, трябва да има на разположение механизъм, по който да може да инициира дискусии с общинските администрации. Ефективна електронна платформа, гарантираща тази прозрачност, би била в услуга на обществото, но за съжаление, в момента, информацията достигаща до нас е често непълна, а допитванията – некачествени.

Принципът за достъп до информация, свързана с качеството на околната среда, както и принципът за обществено допитване относно инфраструктурни и други проекти, са заложени в европейското законодателство, и по-конкретно в документи като Орхуската Конвенция и Директивата за Стратегическа Екологична Оценка. Същите са налице и в българската законова рамка, която дори се определя като една от най- качествените в света, според проучване на Световния Институт за Ресурси, който публикува класация на държавите според степента на демократичност на управлението на околната среда (http://www.environmentaldemocracyindex.org). Същият, за съжаление, дава далеч по-негативна оценка на приложението на това законодателство.

Проблемите с демократичните механизми у нас са изключително дълбоки. Наши симпатизанти и членове редовно участват в битки срещу спорни решения на общини, като пресен пример идва от местната администрация в Самоков. Членове на Зелените в града идентифицираха ред проблеми около обществената поръчка за изграждане на сметище. Събраха над 4000 подписа за местен референдум, който беше отхвърлен въпреки подписката. Ако на практика бяха приложени демократичните принципи за обществено обсъждане, вероятно щеше да се стигне до решение на проблема, представляващо разумен компромис между интересите на гражданите и въпроса с отпадъците на града.

Налице са и други примери. Неясните неясните обстоятелства около планирането на градската среда в Пловдив принудиха граждани да се борят със застрояването на паркови пространства. В София пък се изграждат велоалеи, които създават излишен конфликт между участниците в движението. Всички тези казуси биха могли да се решат по начин, който максимално удовляетворява нуждите на всички заинтересовани групи, ако тези групи имат достъпен механизъм за обратна връзка с общината.

Електронното гласуване само по себе си не е панацея за проблемите на демокрацията в България. Наричаме „демокрация“ гласуването веднъж на мандат, но у хората преобладава усещането за безсилие да повлияят политическия процес. Визията на Зелените се простира отвъд референдума и отвъд изборите, когато ще работим за внедряването на механизми за смислено гражданско участие. В големи и сложно устроени общества е неизбежно използването на интернет за целите на демокрацията. Не бива да се заблуждаваме, че електронното гласуване би разрешило всички специфични проблеми на нашенската „демокрация“, но приемането му ще бъде само началото на така очакваната промяна. Интернет има огромен потенциал да обединява хората, да ги окрилява да постигат най-доброто, на което са способни. Създаването на политики, които стимулират именно това, е амбициозна задача, за осъществяването на която се надяваме да ни станете съмишленици.

 

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!