Данък „вредни храни“ се прилага по света с променлив успех

19:18, 20 окт 15 / Общество 25 196 Topnovini
Идеята на здравния министър Петър Москов да въведе данък „вредни храни“, с който да се облагат допълнително стоките, които са с високо съдържание на захар, сол или трансмазнини и са считани за непитателни и причина за затлъстяване, предизвиква сериозна обществена дискусия. 

Защитниците твърдят, че поскъпването на подсладените напитки, сладкарските изделия и т.нар. junk food – чипсове, снаксове и храните, съдържащи хидрогенирани мазнини и тансмазнини, ще намали потреблението им и съответно ще увеличи консумацията на здравословни храни. 

Противниците се опасяват, че от новия данък ще пострадат производителите на такива храни и напитки, особено малките, и по-бедните хора.

Идеята за въвеждането на такъв данък изобщо не е нова и уникално българско изобретение. Много страни по света са го въвели, или обмисляли въвеждането му. В някои той все още е в сила, други са се отказали от него, тъй като са установили, че търсеният ефект от него е пренебрежимо малък и спорен. 

Наложен и отменен

Пример за това е Дания, която през 2011 въвежда данък върху маслото, млякото, сиренето, пицата, месото, мазнините и преработените храни, съдържащи повече от 2.3% наситени мазнини. Само година по-късно властите отменят данъка, защото установяват, че датчаните изобщо не променят хранителните си навици и пазаруват въпросните храни от съседните държави. Освен това се оказва, че новият данък е бюрократичен кошмар за производители и търговци и застрашава работни места в Дания. Поради тези причини властите се отказват и от планираното въвеждане на данък върху захарта, подсладените напитки и захарните изделия. 

Също през 2011 Финландия въвежда данък от 95 евроцента на килограм върху подсладените напитки, захарните изделия, минералната вода и сладоледа в опит да намали потреблението в страната. Очакванията бяха, че новият данък ще донесе допълнителни 109 млн. евро годишно в бюджета. Проучвания показват, че потреблението на подсладени напитки и минерална вода действително спада, но се отбелязва, че тенденцията е започнала далеч преди въвеждането на данъка. 

Правителството реши да отмени данъка, считано от 2017, тъй като Европейската комисия е постановила, че той фаворизира местните производители, тъй като вносителите трябва да го плащат, заедно с вносните мита.

Успешен опит

Унгария също въвежда данък върху вредните храни с високо съдържание на захар, сол и кофеин през 2011 година. Той е наречен „данък обществено здраве“ и обхваща подсладените и енергийните напитки, бонбони, сладкиши, шоколади и други продукти, съдържащи какао, и бульони на кубчета и сухи супи. По думите на здравния министър Петър Москов, България ще следва именно унгарския модел. 

Според статия в The New York Times от 2013 година, която цитира национални статистики, две трети от унгарското население е с наднормено тегло и страната има най-високото потребление на сол в Европа. Същата статия цитира търговци в деликатесни магазини и бакалници в Будапеща, които коментират, че продажбите им са спаднали с 10% след въвеждането на „данък обществено здраве“. Продавачите, обаче, коментират, че вместо да си купуват от скъпия чипс, потребителите си купували нещо по-евтино, но също толкова вредно заради по-евтините съставки.

Според здравния министър на Унгария по онова време, през първата година страната е събрала 77.8 млн. долара от новия данък. Очакванията, обаче, били за поне 88 млн. долара. Основната причина била, че хранителната индустрия сменила рецептите – заменила съставките с по-евтини варианти и намалила съдържанието на захар и сол, за да избегне данъка. 

Българското здравно министерство цитира данни от анализ на Световната здравна организация (СЗО), който разглежда здравния и икономическия ефект от данък „обществено здраве“ в Унгария за 2013 година. Данните показват, че продажбите на храните, обложени с този данък са намалели с 27%, а 80% от тези, които са намалили потреблението си, са посочили, че са го направили заради по-високите цени. СЗО също посочва, че едно от основните предимства е промяната в рецептите на обложените храни  понижено потребление на захар и сол.  

Френското правителство решава да въведе данък върху подсладените и енергийните напитки през 2012, с цел да увеличи бюджетните постъпления. 

Извън Европа данък „вредни храни“ отдавна е въведен в няколко островни държави в Тихия Океан – Тонга, Фиджи, Френска Полинезия и Самоа. 

Мексико, една от най-дебелите нации – 71% от възрастното население е с наднормено тегло, а 32% са затлъстели и страната с най-високо потребление на подсладени безалкохолни напитки в света – 163 литра на глава от населението годишно, въвежда данък вредни храни през 2014. С него цените на подсладените напитки се увеличават с 10%, а на чипсовете, бисквитите, сладоледа и бонбоните – с 8%. Сериозно проучване на Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и Мексиканския институт по обществено здраве, проведено една година по-късно, установява, че в края на 2014 продажбите на подсладени напитки в страната са спаднали с 6%.

Мнението на ЕК

Изследване на Европейската комисия (ЕК) през 2014, цитирано от EurActiv, показва, че данък „вредни храни“ наистина намалява потреблението, но кара потребителите да търсят по-евтини заместители. 

ЕК отбелязва също, че новият данък увеличава административната тежест, особено ако е наложен на съставките, или ако правилата за определянето са твърде сложни. Освен това, данъкът може да има негативно влияние върху заетостта и инвестициите, особено в малките и средните предприятия, произвеждащи премиумни продукти, защото потребителите минават на по-евтини марки.

Европейският доклад не пропуска и факта, че въвеждането на  данък „вредни храни“ в една страна, стимулира производството в съседна страна, в която няма такъв данък, защото започва внос и трансгранично пазаруване. ЕК отбелязва, че все пак последствията от това са ограничени. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!