Бивш зам.-вътрешен министър осъди прокуратурата

13:20, 06 окт 15 / Политика 25 195 Topnovini
Бившият заместник-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа е осъдил прокуратурата да му плати близо 50 000 лева, съобщава "Правен свят". Той беше обвинен, съден и окончателно оправдан за подкуп, а сега на свой ред съди прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото по ЗОДОВ е висящо пред Софийския апелативен съд, но на първа инстанция Мустафа е осъдил държавното обвинение да му изплати 22 000 лева за причинени неимуществени вреди, 24 200 лева за направени разноски за адвокат по делото за подкуп, близо 1900 лева за разноски в процеса по ЗОДОВ и 1152 лева за пропуснати ползи от лихви върху парична гаранция. Общата сума е близо 50 000 лева, но ако решението бъде потвърдено, обезщетението ще надхвърли този размер заради лихвите по него.

До обвинението за подкуп срещу Мустафа се стигна, след като през юни 2009 г. беше проведена най-показната акция на ДАНС с маскирани служители, предвождани от тогавашния зам.-градски прокурор на София Роман Василев. Случаят е от последните дни на управлението на Тройната коалиция, а месец след това властта пое първото правителство на ГЕРБ, при което подобни акции зачестиха. При старото ръководство на прокуратурата те обикновено бяха водени именно от Роман Василев, който миналата година напусна съдебна система.

Тогава беше задържан собственикът на фирма "Авто инженеринг" Росен Маринов и обвинен, че е опитал да подкупи директора на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Марин Димитров. След това бе съобщено, че в схемата е замесен и Раиф Мустафа, който по-късно бе обвинен за помагач на Маринов. На Мустафа беше наложена парична гаранция от 10 000 лева и забрана за напускане на страната.

Според обвинителния акт Мустафа е трябвало срещу сумата от 100 000 лева да лобира пред шефа на ИАРА, за да се оттегли жалба, подадена пред Върховния административен съд (ВАС) за спирането на обществена поръчка за закупуване на катери от агенцията. Конкурсът е бил спечелен от фирмата на Маринов, но шефът на ИАРА настоявал поръчката да се прекрати. Основно уличаващо доказателство срещу Мустафа беше листче, на което е записана сумата от 50 000 лева, предназначена за Марин Димитров. Експертизите обаче не доказаха категорично, че почеркът е негов. Не се потвърди и тезата, че тази сума е била удвоена впоследствие.

Година по-късно Софийският градски съд оправда Мустафа и Маринов, апелативният съд потвърди присъдата, но ВКС върна делото на САС. При повторното разглеждане апелативният съд призна Мустафа за виновен и го осъди условно на две години затвор. След това ВКС отново върна делото заради неясни мотиви. При третото разглеждане САС оправда подсъдимите, а през 2013 г. ВКС остави присъдата в сила.

В исковата си молба до Софийския градски съд (СГС) Раиф Мустафа е поискал да бъде обезщетен с 50 000 лева само за нанесените му неимуществени вреди, но СГС намира, че трябва да уважи иска само до 22 000 лева. Мустафа твърди, че през четирите години, в които е продължило делото срещу него, доброто му име е било накърнено, правото му на пътуване е било ограничено и не успял да посети болния си брат в чужбина. Срещу Мустафа са ползвани и специални разузнавателни средства, поради което той се оплаква и от нарушено право на личен живот. Той изтъква, че делото е попречило на политическата му кариера и не успял да стане депутат от ДПС.

В молбата си той изрично се оплаква от тогавашното ръководство на градската прокуратура, като посочва, че обвинението и делото са били широко отразявани в медиите, а като източник на позоряща го информация се цитира бившия градски прокурор на София Николай Кокинов. Още преди делото да бъде внесено в съда, Кокинов беше казал, че ролята на Мустафа в схемата е била активна, а не само посредническа и той пръв отишъл при шефа на ИАРА, за да говорят за пари.

В решението си съдия Жорж Гигов от СГС пише, че прокуратурата не носи отговорност за неверни публикации, както за начина и стила, в който една информация се разпространява в обществото. В същото време съдът приема, че възможността и правото на обществото да бъде информирано за дейността на органите на прокуратурата чрез медиите, многократно разширява кръгът на лицата, които узнават за конкретното обвинение. Това обстоятелство не може да не бъде взето предвид и увеличава вредните последици за ищеца, се казва в решението и се посочва, че тези публикации са в пряка причинна връзка с действията на прокуратурата и това е съобразено от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Според СГС обаче по делото не се установило Мустафа да е претърпял трайни необратими негативни последици.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!