Боян Петров, който изкачи осемхилядника „Манаслу“, описа преживяването в дневник (снимки)

20:28, 05 окт 15 / Общество 25 516 Topnovini
Боян Петров, който на 30 септември изкачи осмият по височина връх в света- Манаслу, описа експедицията си в дневник. Експедицията му е историческа, тъй като той е първият българин, който стъпва на този връх.

Всеки ден алпинистът публикува в личния си профил във Фейсбук впечатленията, емоциите, трудностите и препятствията, с които се е сблъскал по пътя към върха на осемхилядника.

Днес Петров сподели в социалната мрежа подробности за последните четири дни преди да стъпи на Манаслу и да остави българското знаме там. Той разказа какво се е случило и след това.

Публикуваме последната част от дневника на алпиниста без редакторска намеса.

Дневник на експедиция "Манаслу 2015"- част последна.

27.09- Сутринта си приготвих багажа за атака и на обяд тръгнах към Л2. До Л1 беше слънчево, но после заваля сняг, задуха вятър и стана съвсем зимно. В Л2 стигнах към 17:30, оправих се и се отпуснах да почивам. Засега всичко е наред.

28.09- Цяла нощ духа много силен поривист вятър. През 10-20 минути скачах да подпирам стените и рейките, защото имах чувството, че палатката ще излети в пропастта зад лагера. Успях да дремна едва след изгрева, когато вятъра се успокои. В 11ч тръгнах към Л3 и само след два часа бях там. Лагерът се намира на открито седло на 6900m. Духаше много силен вятър и с голям зор успях да си опъна палатката. В късния следобед вятърът взе да утихва, точно както предсказваше прогнозата.

29.09- Тиха, но много студена нощ беше. Гарминът показа, че температурата е падала до -20°С. Закусих, прибрах палатката и тръгнах нагоре за Л4. Пред мен по склона вече бавно пълзяха над 10 човека. Изпреварих ги всички преди началото на траверса, завих наляво и продължих по заледени технични пасажи. Лагер 4 се разполага на едно характерно седло, където има място за 10-15 палатки. Върхът се виждаше като на длан от входа на палатката и изглеждаше примамливо близо. В 18ч изпратихме слънцето и веднага след това се свряхме по палатките, защото вече беше -15°С.

30.09- Рядко може да спиш преди някое голямо събитие въпреки, че се опитваш да полагаш усилия да дремнеш малко. Още в полунощ в околните палатки започна суматохата по подготовката за излизане. Звук от примуси, пъшкане, охкане и след 1-2 часа всички излязоха навън и поеха нагоре. 

Мъчително и трудно беше приготвянето за излизане при -27°С. Дъхът ти става на скреж и полепва по стените на палатката само две секунди след като си го издишал. Около 4:45ч тръгнахме нагоре с италианеца Джамполо. Снегът беше перфектен и аз бързо взех да набирам по склона. Правех поне по 20 крачки преди да спра за почивка. Така постепенно се откъснах от италианеца и взех да гоня светлините на първите, които се виждаха доста напред по склона. Редуваха се лек наклон със стръмни стъпала. Навсякъде катерех само с щеките и само на едно много стръмно извадих пикела, за да го мина. Постепенно ставаше все по-светло като от едната страна луната грееше доста силно, но слънцето постепенно се издигаше от изток и набираше сила. 

След около час и половина ходене от Л4 взех да усещам голям студ на пръстите на краката. В следващите три час спрях два пъти, за да се събуя и разтрия пръстите на краката си. След 10ч слънцето огря напълно склона и студът изчезна. Пред мен седеше последната чучка, зад която вече беше върха. Изкачих последните метри и излязох на предвърховия ръб. Траверсирах няколкото скалисти предвършия и стигнах до подножието на най-високото място. Върховият гребен е толкова тесен, че на върха можеше да седи само един човек. Изчаках десетина минути, докато слязат последните от шерпите и клиентите, които днес атакувахме и бавно изкачих последните метри.

11:45ч, Манаслу- 8163 метра! Беше неприлично топло за осемхилядник- 4°С. Слънце и синьо небе без нито един облак. Бях само по полар и всички останали, които бяха с пухени костюми ми изглеждаха като космонавти. Направих 360° панорама и много снимки с детайлите на върховия купол и околностите. Над мен имаше още ок. 1.5 метра снежна кула, но там никой не смееше да припари, защото ясно се виждаше, че е козирка готова да се срути дори и при малко натоварване. Поседях да гледам и снимам около 45 минути и дойде италианеца. Поздравихме се и поехме надолу.

До Л4 стигнах само за един час. Починах около един час, събрах всичко и поех надолу. Днес в щурмовият лагер бяха дошли над 50 човека, които късно тази вечер или малко след полунощ щяха да поемат нагоре. По следата за Л3 срещнах и д-р Атанас Скатов. С огорчение ми каза, че предишният му опит е завършил с неуспех поради предоверяване на прогнозите на комерсиалните експедиции, които действаха в района. Пожелах му успех и продължих надолу.

Подминах Л3, скоро бях и в Л2, но реших, че имам още час светлина и продължих към Л1. Почти по тъмно бях в Л1 и си казах, че щом съм стигнал до тук, защо да не продължа към БЛ. Тръгнах да слизам и точно 100 метра по надолу челникът ми рязко угасна. Включих на авариен червен режим, но след десет минути и той угасна. Ужасен, че мога да нощувам на този разцепен и жив ледник се сетих, че телефонът ми има фенерче. С телефон в ръка като слепец успях да премина между мостовете и цепнатините на ледника в и с огромно облекчение финиширах в кухнята на базовия лагер. Изпих 3-4 литра супи, сокове и вода и едвам се замъкнах до палатката си. Заспивайки отметнах в мислите си „Мисията Манаслу“ за приключила!

1.10- Спах непробудно поне 8ч. Бях все още доста уморен, но радостен че още вчера успях да се спусна до тук. Местех доста бавно и ме боляха много неща по тялото. Постепенно отгоре започнаха да се появяват покорители от вчера. Изтерзани, с огромни раници, но щастливи. Стана ясно, че Атанас Скатов се е качил днес сутринта на Манаслу. Малко под върха се е имало опасност да получи измръзване и е сложил кислородната маска. За два дни двама българи на този връх!

2.10- Смъртта присъства в почти всяка експедиция към 8000+ връх. Още на закуска стана ясно, че австриецът Золтан е починал сутринта в Л4, най-вероятно от белодробен отток. Още в Л3 е храчел кръв, но не се е отказал и е продължил към Л4 и на 1.10 се е качил на върха. Заедно с него е бил французина Жан-Люк, който е качил върха без О2, но в момента се намираше в С4 в критично състояние. В момента се намираше на кислород, бяха му ударили нифедипин и дексаметазон. Стойността на акция над 7000м беше около 25000$ и сега се уточняваше кой какво ще плаща. Междувременно австралиецът Гилиан от нашата група имаше измръзване 2-ра степен на палеца на левия си крак и си организираше акцията по транспорта си до Катманду. Малко преди обяд един 3В+ хеликоптер изникна високо в небето и се отправи към Л3. Жан-Люк се беше мобилизирал и с помощта на шерпи се беше смъкнал в С3. След 20-ина минути хеликоптера полетя надолу и стана ясно, че Жан-Люк е спасен.

3.10- напускане на БЛ. Закусихме, хвърлих последен поглед към Манаслу и поех надолу. Само за два часа спуснах 1500 метра и от зоната на снеговете и ледовете влязох в зелената зона на с. Самагон. Времето беше доста ветровито и затова днес няма да може да летим към Катманду.

4.10- станахме в 6ч и отидохме да чакаме на хеликоптерната площадка. Излетяхме чак в 15ч и за 20 минути изминахме 70km до малкото градче Аругат (700m). Изчакахме още 3 полета, за да се пренесе целия багаж от Самагон до Аругат и в 21:30ч започна епично нощно пътуване до Катманду.

5.10- След 7:30ч среднощно клатушкане, през което изминахме само около 200km, най-накрая пристигнахме в Катманду. Градът и държавата е в криза за гориво (Индия е затворила границата за петроловози) и трафикът е много слаб. Експедицията е към края си и утре летя за София!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!