Зонирането на Витоша е основната критика към плана за управление на парка
23:41, 30 сеп 15 / Общество
Сподели в:
25
110
От друга страна бе поставена критиката, че изготвящите плана не са съобразили зонирането със суровия климат на Витоша. Това са стръмни наклони, на които се образуват снежни навявания зимно време и ежегодно падат опасни лавини, което е несъвместимо с предполагаемото изграждане на нови хижи, сгради и спортните съоръжения.
Бившият директор на парка Тома Белев посочи проблема с увеличението на територията за хижи и сгради с 10 пъти от 4 хил. дка на 40 хил. дка. Друг от проблемите според него е, че в плана за управление се предвижда ловът в планината да се ограничи само в съботите и неделите, но тогава са и най-натоварените дни за пешеходен туризъм. „Как се комбинира стрелбата със съботно-неделния туризъм?”, попита той.
Радко Димитров предложи да се обособи 30 или 50 километрова зона забранена за лов с цел да се опази биологичното разнообразие в планината.
Филип Цанов от сдружението „Природата за хората” се нахвърли с обвинения срещу Тома Белев, в качеството му на бивш директор на парка, за състоянието на хижите на Витоша. Според Цанов в компетенциите на ръководството на парка е предотвратяването на разпродаването на ведомствените почивни домове на частни собственици. От представената преди обсъждането презентация стана ясно, че от съществуващите на територията на парка хижи, почивни бази и хотели, с общо около 3000 легла, реално за обществено ползване са около 1000 легла. Останалата леглова база вече е недостъпна за туристите и е част от лични вили с органичено ползване.
Природозащитници от „Витоша ски” попитаха дали въвеждането на новия план за управление ще позволи да се подменят старите ски съоръжения. Арх. Димитринка Берберова, която ръководи проекта, отговори, че както и съгласно действащия в момента ПУ, така и съгласно проекта, съоръженията могат да бъдат подменяни.
По време на обсъждането главният архитект на София Петър Диков предложи да има устройствена част към плана, която да регламентира нови туристически и спортни съоръжения. Той заяви, че категорично трябва да бъде забранен достъпа с лични автомобили в планината, като за целта първо трябва да се ремонтират и модернизират всички съществуващи лифтове.
Арх. Снежана Петрова сравни пътеката между Алеко и Черни връх през уикендите с бул. „Витоша”. „Планината е като градски парк събота и неделя.” Тя беше категорична, че е несериозно да бъдат подозирани експертите, че искат да застроят парка. И поясни, че Витоша е туристическа зона, но в рамките на природен парк.
В заключение на дебатите инж. Антоний Стефанов от изпълняващата проекта фирма „Пролес Инженеринг” ООД каза, че всички изказани мнения и предложения ще бъдат взети под внимание при предстоящото окончателно изработване на плана в следващия месец. Предстои двумесечно разглеждане в Министерството на околната среда и водите и след като проектът мине и през експертен съвет ще бъде внесен в Министерски съвет, чиято е последната дума.
Отдалечеността на Пленарната зала на Националния исторически музей от града е умишлено търсена от организаторите, според гражданите, интересуващи се от съдбата на природния парк. Според тях предходните, така наречени Дни на отворените врати по райони в Боснек, Бистрица, Перник и Столична община, които са били организирани в работно време, не дават възможността на хората да се включат в тях заради разстоянието от града.
По думите на директора на ПП „Витоша” арх. Снежана Петрова, всичките 120 души, които са се включили в районните обсъждания, са местните собственици на ниви и гори, които са се интересували само от това в коя зона попада имотът им и какво могат да направят със собствеността си.
Избрани новини
Още от "Общество"
Последни новини
Най-нови
Най-четени
Най-коментирани
За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.