Захарната фабрика - изгубеното наследство на София

19:52, 30 сеп 15 25 1498 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Една от златните перли на стара София е сградата на Захарната фабрика. И въпреки че официално е обявена за паметник на културата, за никого не е тайна, че тъне в разруха. Сагата около съдбата ѝ продължава вече десетилетия.

Последният ѝ собственик я купува през 2009 г.

Откакто фабриката не функционира е сменила десетки собственици. Никой от тях обаче не се е погрижил за нея. За последно теренът е препродаден през 2009 г., когато негов собственик става фирмата "Ти Ей Би риъл естейт“.

Тогава и фабриката и прилежащият ѝ терен с площ от близо 26 хил. кв.м е купен за сумата от 640 хил. евро. Цента е сравнително ниска, защото Захарна фабрика е паметник на културата. Фирмата има амбициите да реставрира сградата и да я превърне в модерен търговски комплекс, като запази автентичната ѝ архитектура.

Това обаче не се случва, защото през годините се появяват други фирми, които претендират за собствеността на терена. Започват дела, които вървят с години, а през това време сградата се руши. Така съдбата на фабриката потъва в забвение попадайки в омагьосан кръг, от който дори и Столичната община не успява да я измъкне.

Първият проект за реставрация не е осъществен

През 2013 г. един проект за реставрация на Захарната фабрика събужда интереса към нея отново. Той е представен публично от фирмата „Родна земя холдинг“ АД. Оказва се, че досегашният собственик на терена "Ти Ей Би риъл естейт“ е станал част от холдинга, заедно с имотите, които притежава.

Проектът е на млада архитектка, която го изготвя като дипломна работа за университета, в който учи. Името ѝ е Десислава Ковачева. Проектът предвижда на мястото да се направи търговски център, жилищни сгради и развлекателна част. Всичко това без да се променя автентичната архитектурата.

Известно време се шуми в обществото за това, но бавно шумът отеква. След година вече никой не помни какво е било предвидено.

Тази година сградата отново попада в омагьосан кръг

През януари тази година на сайта на „Родна земя холдинг“ АД се появява обява за продан на терена на Захарна фабрика. Седем месеца по-късно, през август, холдингът отново публикува проекта на Десислава Ковачева за ревитализация и реконструкция на комплекс „Захарна фабрика“.

Странните решения на холдинга (първо да обяви терена за продан, а след това да предложи проект за реставрацията му) от преди 2 години не са толкова смущаващи. София Topnovini.bg потърси фирмата за коментар дали този път проектът ще се реализира, но уви - телефоните обявена на сайта ѝ не работят.

След справка в Търговския регистър установихме, че адресът на фирмата е същият като този в интернет страницата ѝ, но телефонът е друг. След като позвънихме на него се оказа, че „Родна земя холдинг“ АД от години не се помещава на посочения адрес - ул. „Ф.Ж. Кюри“ 20. От отсрещната страна на слушалката ни обясниха, че до колкото са запознати фирмата вече не съществува.

И така омагьосаният кръг около една от най-емблематичните сгради в столицата се заплита все повече. Потърсихме и автора на проекта Десислава Ковачева. Единственият архитект, който намерихме с това име в столицата е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Жената обаче чува за първи път за подобен проект.

А през това време сградата, или по скро останките от нея, продължават да тънат в забрава.

117-годишна история

Захарна фабрика е открита преди 117 години. Тогава тя се е намирала на четири километра от София и е най-голямото за времето си промишлено предприятие. То е собственост на белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии", част от групата Solvey. Самата фабрика е изградена според най-високите за времето стандарти и технологии, а откриването ѝ е символ на стремежа на млада България да навакса в индустриалното си развитие.

Според архивните данни сградата престава да действа като фабрика още в далечната 1926 г. Производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица, вероятно за по-голяма близост до суровината.

След това постройката е използвана за складове, като преди 90-те е била собственост на няколко държавни предприятия. Необяснимо защо малко преди приватизацията на "София мел" сградата на фабриката е прехвърлена към активите на дружеството. То е приватизирано от братята Красимир и Стефан Джанкови чрез фирмата "Крапс Мел" през 1998 г.

Към онзи момент постройката, макар и не в идеално състояние, продължава да се използва като складова база. През 2003 г. се случва нова сделка с имота. Купувач е гръцкият гражданин Константинос Улис.

През 2006 г. той продава имота на компанията "ЛЛИ Юромилс ГмбХ" като част от по-голяма сделка за производствено предприятие. А те бързат да се освободят от него и продават на "Ти Ей Би естейт".

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама