Старините в Плиска изпревариха по приходи НИАР “Мадара”

12:52, 30 сеп 15 / Култура 25 259 Шрифт:
Topnovini
За първи път от десетилетия старините в първопрестолна Плиска изпревариха по приходи НИАР “Мадара”. Това оповести на пресконференция днес археологът Георги Майсторски, който до средата на септември бе директор на Регионалния исторически музей (РИМ) в Шумен.

През август от посетителски такси в Плиска са събрани 30 хил. лв. срещу 28 хил. за НИАР “Мадара”.

За месеца Мадарският конник  - Глобален символ на България и паметник под егидата на ЮНЕСКО е посетен от 11 хил. туристи, докато първопрестолния град е посрещнал 8 250 любители на старините.

Разликата в отчетените за август приходи идва от по-ниската цена на входните билети в НИАР “Мадара” – 4 лв. докато за посещение на старините в Плиска туристите заплащат 5 лв.

До края на август историческият музей в Шумен е изпълнил заложените за тази година приходи от 270 хил. лв. Очаква се до края на 2015 г. преизпълнението да е около 50 хил. лв.

“Откриването на Свещения кладенец при Голямата базилика в Плиска предизвика интереса на почитателите на културно-историческия туризъм и това засили потока от посетители”, коментира Георги Майсторски и разказа, че не рядко идват туристи от района на Благоевград само, за да видят Свещения кладенец.

В момента са работи по изготвянето на план за опазване и управление на старините в Плиска, който трябва да бъде готов до края на ноември, както и по идейния проект за покритие на каменната площадка в първата столица.

Направени са постъпки за регистрирането на свещения кладенец кат водоизточник за стопански цели. “Процедурата за ползването на водата за битови нужди ще струва около 10 хил. лв. за изграждане на пречиствателно съоръжение”, обясни Майсторски и допълни, че само след разрешение от РЗИ и необходимите проби водата от Свещения кладенец може да се ползва от посетителите, което ще засили целогодишният поток от туристи към мястото. Това ще се превърне в предпоставка за развитие на поклонническия туризъм в региона като към маршрута се прибавят Голямата пещера в НИАР “Мадара” и действащият кладенец в Златната църква във Велики Преслав.

Обмисля се и идеята за разработване на разширен туристически продукт, който да включва посещение на всички археологически резервати под шапката на РИМ-Шумен.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама