Хората в 84% от страните по света са по-щастливи от българите

11:23, 29 сеп 15 / Общество 25 261 Шрифт:
Topnovini
Съществува ли връзка между материалното богатство и щастието? Данните показват, че тази връзка не просто съществува, но е и необичайно силна. Според Индекса на щастието хората в богатите страни са видимо по-щастливи от тези в по-бедните страни. Така например населението на Северна Америка демонстрира най-високи нива на удовлетвореност от живота, докато жителите на централните и южните части на Африка са сред най-нещастните. Това показва поредното изследване на "Инфограф", този път за това колко щастливи са българите спрямо всички останали народи. 

Въпреки че хората в богатите държави са обикновено по-щастливи, степента на влияние на доходите върху щастието им варира значително между отделните страни и региони. Данните показват, че жителите на Латинска Америка са необичайно щастливи за доходите, които получават. На другия полюс са представителите на Централна и Източна Европа, както и Източна Азия, които показват далеч по-висока неудовлетвореност от живота за доходите, които получават.

Средното ниво на индекса на щастие в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е по-ниско от това в други региони със сходен доход, като единствените изключения от това правило в региона са Чехия и Косово. Очевидно относително ниската удовлетвореност от живота в региона е всеобщо явление.

Причините за това могат да бъдат различни. Едно обяснение вероятно е т.нар. парадокс на Ийстърлин (Easterlin Paradox), според който нивото на удовлетвореност от живота не зависи от общия доход на хората, а от базата, с която се сравняват. Тоест, ако страните от ЦИЕ се сравняват основно с развити и по-богати държави от Западна Европа, то сред тях може да се очаква високо ниво на неудовлетвореност поради високата база, с която се сравняват.

Данните извеждат и второ обяснение - хората от ЦИЕ отдават значително по-голямо значение на фактори като "Доходи", "Социално подпомагане" и "Очаквана продължителност на живота" в сравнение с останалия свят. И тъй като възприятието на страните от ЦИЕ за някои от тези фактори е сравнително ниско, то съвкупното ниво на щастие също е ниско. България е особено ярък пример в това отношение.

Къде сме ние?

- Хората в 84% от страните по света демонстрират по-високо ниво на щастие от хората в България.

- Българите демонстрират най-ниски нива на щастие в Европа, включително страните извън ЕС

- Когато се вземат предвид доходите, жителите на едва 2 страни по света са по-нещастни от българите - Габон и Сирия, които се характеризират със силно етническо напрежение и конфликти.

- Българите отдават значително по-голямо значение (почти 1,5 пъти над средното за света) на следните фактори: "Доходи", "Социално подпомагане" и "Очаквана продължителност на живота" за сметка на фактори като "Свобода на избор", "Щедрост" и "Възприятие за корупция".

Накратко, жителите на България демонстрират изключително ниска удовлетвореност от живота, която в общия случай е характерна за държави със значително по-ниски доходи или държави със социални конфликти и напрежение. Това вероятно се дължи на високата база за сравнение (страните от Западна Европа), на ниската удовлетвореност на хората в България от доходите, социалното подпомагане и очакваната продължителност на живота, както и на относително голямото значение, които българите отдават на тези фактори спрямо останалите хора по света.

Добрата новина е, че подобрението е налице. В последния доклад България се намира на 33 място по отношение на растежа на индекса спрямо периода 2005-2007, като в Европа единствено 5 страни отчитат по-голямо подобрение (Молдова, Словакия, Македония, Косово и Латвия).

Изследването доказва силната зависимост между доходите и нивото на щастие на населението на всяка една страна. Данните показват, че колкото е по-висок стандартът на живот в съответната страна, толкова по-щастливи следва да са жителите на тази страна. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама