Изкуството да бъдеш човек (ВИДЕО)
20:47, 26 сеп 15
25
643
Шрифт:
Видях как всички пътници около мен инстинктивно се усмихнаха. Никой не възропта, никой не ги смъмри, никой не ги помоли да спрат. Всички се усмихвахме. Забелязах, че и качилата се контрольорка се усмихва, без да проверява билети. Дори чернокожият мъж – вероятно бежанец, се зарадва на неочакваната компания в столичния градски транспорт. И той, като възрастния бял мъж до него, се усмихваше.
И тогава почувствах това, което предполагам почувстваха всички – спокойствие и смирение. Всички пътувахме заедно и бяхме равни. Едни обикновени човешки същества – млади и стари, бедни и богати, бели и черни, българи и чужденци. До метростанция „Вардар“ при всяко слизане, макар неудобно и трудно за повечето пътници, всеки оставяше в шарената шапка, колкото сърце му дава.
Не бяхме 70 000 и Слави го нямаше, но сред нас бе надеждата. Надеждата, че след дългия, мрачен и дъждовен съботен ден в нас все пак са останали сили да бъдем малко по-добри. И докато ни има, надеждата ще бъде в нас, защото винаги е била там...
Видео можете да видите тук.
Добави коментар