Георги Лозанов: Липсват ни механизми, с които да защитим свободата на словото
17:58, 26 сеп 15
25
735
Шрифт:
Същността на професията и мястото ѝ в общественото развитие
Според Лозанов от ключово значение за свободата на словото е журналистическият дискурс, който е отговорен за социалното и културно развитие на отделния човек.
„Този дискурс е сравнително млад и се създава постепенно с поява на периодичната преса. Благодарение на него днес се гради гражданската ни идентичност“, обясни Лозанов.
По думите му всички ние имаме свободата да се информираме като получаваме различните гледни точки по основните теми, касаещи цялото общество. Така критично преценяваме до колко избраните от нас управляващи контролират живота ни по полезен и градивен начин. При нарушение на журналистическия дискурс се стига до дефекти в свободата на словото.
Според Лозанов, когато говорим за „свобода на словото“, далеч не е достатъчно терминът да се дефинира единствено до свободно изказване на всяко мнение. От свободата на словото зависи до аудиторията да достига разнообразие от експертна информация. В това са и претенциите на обществото към българските медии.
„До какво се свежда тази претенция? Свежда се до онова, което наричаме „редакционна независимост“. Свободни са тези, в които журналистите решават какво да се пише и какво да се каже на базата на собствената си професионална съвест и опит“, смята председателят на СЕМ.
По думите му е странно, че няма клетва за журналистите, защото те упражняват професия, близка до медицината или правото. Тя е сериозно свързано със закрилата на човека и неговата съдба.
„Очаква се, че има едно ядро от незаклели се и клетвено ангажирали се с професията журналисти, които могат да отразяват случващото се около нас, зачитайки правото на избор на аудиторията“, продължи Георги Лозанов.
Влиянието на капитала върху журналистическия продукт
Финансирането е другата страна на журналистическата свобода. Въпросът е имали ли финансиране, което може да осигурява тази редакционна независимост?
Най-простият модел на финансиране е чрез директната връзка между потребителя и медията. При него се наблюдава висока степен на консумация на информация, която да осигури съществуването на отделната медия.
„Вече почти няма тенденция гражданите да плащат за информация. Все по-малко си купуваме вестници и все повече ползваме интернет, където всичко е безплатно. Затова медиите без това пряко финансиране от аудиториите прибягват до друго, което отново е свързано с гражданите, но се извършва чрез посредници“, поясни Лозанов и допълни, че тук участие има бизнесът и рекламната индустрия.
Ролята на собственика върху редакционната политика
Ролята на собствениците на медии, които влагат капитала си в журналистиката, е от изключително значение за свободата на словото. Когато възвръщаемостта от вложенията им не е финансова, те стават силови. В световната практика съществуват механизми, с които редакторите и репортерите да се защитят от тази заплаха, но не и в България, където по никакъв начин това не се е превърнало в паралелен процес.
Собствениците мислят, че са в правото си да налагат своята воля, защото без тях на практика не може да протече процесът за създаване и разпространение на информация.
„Затова сравнявам редакциите с болници. Съществуват частни болници, в които гражданите могат да се лекуват. Но когато трябва да се вземе решение за здравето на пациента, собственикът няма право да се намеси и да каже на лекарите „отрежи му ухото“, образно обрисува ситуацията Георги Лозанов.
Другият път на финансиране е чрез държавата. Държавният бюджет влага средства в обществените медии, а така наречените комуникационни стратегии – европроекти, финансират всички останали.
Сериозен поток от средства се вливат в медиите преди и по време на избори. Държавата преразпределя средства към партиите, а те - към медиите. Така се диктува отразяването политическите послания по време на кампанията, която на свой ред става скучна и безинтересна за редовия гражданин.
„Възможно е да се създаде един фонд, чрез който да се даде възможност на медиите да контролират отразяването на предизборните кампании“, поясни Георги Лозанов и допълни, че не е налице желание за създаването му.
Добави коментар