Некропол от преди 6200 години откриха археолози в двора на бившето училище в село Каменово

13:41, 22 сеп 15 / Култура 25 203 Шрифт:
Topnovini
Некропол от преди 6200 години откриха археолози в двора на бившето училище в село Каменово. Това съобщи доц. д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН, който заедно с Димитър Чернаков от Регионалния исторически музей в Русе са ръководители на археологическите разкопки в разградското село. Заместник-ръководител е Дилен Дилов от РИМ-Разград. С тях работят и няколко общи работници.

Проучванията на терена в двора на бившето училище в Каменово са започнали преди седмица и ще продължат до 28 септември. Те са финансирани от Министерството на културата.

При разкопките на терена под спортната площадка на училището екипът от археолози се натъкнал на четири погребения, които според Бояджиев датират от преди 6200 - 6500 години. Той обясни, че три от скелетите са на възрастни хора, а единия на дете. Те били погребани в свито положение, наподобяващо положението на детето в утробата на майката, на лявата си страна, с ориентация изток-североизток.

Предстоят антропологически изследвания на скелетите, според първоначалните наблюдения обаче хората от преди 6000 години не са се различавали много от съвременните. Били са високи средно 167-173 см., основно средиземноморски тип население, което е дошло от Анатолия. Те обаче са се примесили с население, идващо от север от Дунава. Според Бояджиев смесването на различни групи население в Североизточна България през този период е дало тласък на икономиката и на културното развитие, както и възможност за далечни контакти и търговия.

Любопитни са и откритите в гробовете находки -  керамични съдове, кремъчни сечива, накити от мъниста. По думите на археолога характерно за културата през този период в региона е било, че при погребенията са полагани като дарове различни предмети и инструменти, които са слагани върху самия скелет. Обикновено даровете не са много, те са символични, отбеляза доц. д-р Явор Бояджиев.

В единия от разкритите гробове в Каменово като дар са били положени керамични паници, боядисани в черно, червено и бяло, поставени с дъното нагоре. В другите два гроба археолозите се натъкнали на кремъчни сечива, а в детското погребение до главата на детето са открити три мъниста, вероятно са част от герданче. Специалистите считат, че накитите от мъниста са от мида спондилус, която се среща в Средиземноморието и е много ценена за тази епоха.

Любопитни са и откритите при разкопките кремъчни находки. По думите на доц. д-р Бояджиев явно тука е имало площадка за обработка на кремъчни оръдия на труда. За този период кремъкът е основната суровина за направа на инструменти, като  ножове, сечива, стъргалки, пробивачи, сърпове и др. Лудогорският кремък е бил най-качественият материал в Европа. Той е бил добиван в района на разградските села Равно и Топчии, и обработван в Каменово. Кремъчните изделия са били много ценни, те били изнасяни в централна Европа, Молдова, до Егейското крайбрежие.

Според доц. д-р Явор Бояджиев интересното е, че при разкопките се установяват едно до друго некропол и площадка за кремъци. Той посочи, че тепърва ще се уточнява дали има някаква хронологическа разлика - т.е. дали производството е започнало след като е изоставен некропола или има някакво друго обяснение на това съвпадение, защото по думите му само на 5 метра от погребенията районът е наситен с кремъци.

Той припомни, че при проведените археологически разкопки през пролетта зад сградата на читалището в село Каменово, същият екип от археолози откри праисторически производствен център за кремъчни сечива на 7000 години. Археологът счита, че в резултат на този център самото селище е било доста развито и богато. Това, че в региона е съществувала голяма работилница за обработка на кремък се потвърждават от сведенията на братята Шкорпил, които са първите изследователи на българската археология, коментира доц.д-р Бояджиев. Той добави, че според техни сведения при строежа на читалището през 1967 година са намерени медни брадви и медни гривни в гробове от късната каменно-медна епоха.

Целта на екипа археолози е да се спаси колкото се може повече от това, което е останало от разкрития некропол, който по думите на доц.д-р Явор Бояджиев е най-вероятно един от най-богатите в Североизточна България. Археолозите се надяват при разкопките на останалата част да открият още нови и ценни находки.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама