Бившият шеф на НАП не видял нищо заплашително в заканата за убийство на Гриша Ганчев

18:07, 16 сеп 15 / Общество 25 233 Шрифт:
Topnovini
Спецсъдът разпита днес бившия изпълнителен директор на НАП Красимир Стефанов по делото срещу Гриша Ганчев, познато като „Захарната афера”. Според обвинението Ганчев е ръководил престъпна група, укрила данъци на стойност 711 580 лева. Освен това Ганчев е обвинен и заплаха за убийство, отправена срещу Красимир Стефанов, пише специализираният съдебно-криминален сайт "Съдебни репортажи".

След като на предишното заседание по процеса той отказа да бъде конституиран като страна по делото, днес Стефанов се яви като свидетел и разясни фактите около обвинението за закана за убийство. Бившият шеф на НАП разказа пред съда, че разбрал за заканата от своя дългогодишен приятел Недялко Чандъров, шеф на отдел „Големи данъкоплатци” в агенцията. Тя била отправена в телефонен разговор между него и Ганчев, който казал, че „щял да направи нещо с червата му”, но не разбрал точно какво.

Стефанов се притеснил и се обадил на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който го посъветвал да подаде сигнал, за да му бъде осигурена охрана. На следващата сутрин бившият шеф на НАП вече бил на разпит в ГДБОП. Там той първо се срещнал с бившия ръководител на антимафиотите Станимир Флоров, а след това бил разпитан от разследващ полицай и прокурор, след което прочел какъв бил разговорът между Ганчев и Чандъров и не видял нищо заплашително. Именно затова той решил, че няма претенции към Ганчев и не желае да бъде конституиран като страна по делото.

След него показания даде и Чандъров, който заяви, че по телефона не е била отправена директна заплаха към Стефанов – било много шумно, а единственото, което чул като пояснение за кого става въпрос от Ганчев било „червенобузко”. Как свидетелят се е сетил, че се касае за шефа на НАП не стана ясно. Седмица по-късно Чандъров дори отишъл при Стефанов и го предупредил да не участва в нерегламентирани схеми срещу Гриша Ганчев. Останалите шест свидетели, които очакваха да бъдат разпитани днес, бяха освободени от съда, тъй като съдебният състав прецени, че по никакъв начин не биха допринесли за изясняването на истината в процеса.

Пред медии наблюдаващият прокурор по делото Андрей Андреев коментира, че тези свидетели са призовани, защото били разпитвани във фазата на досъдебното следствие. Адвокатът на Ганчев Татяна Дончева обаче заяви, че обвинителят не е бил длъжен да поиска разпит на тези свидетели. „Тълкувам го като небрежно отношение към делото”, коментира тя.

Делото, познато като „Захарната афера“, започна през май 2012 г., когато синът на Ганчев – Данаил е арестуван заедно с още шестима души по обвинение в укриване на ДДС при сделки със захар. Сред задържаните е и Милко Талев – шеф на фирма, купувала захар от заводите на “Литекс”, както и изпълнителни директори в компанията на Ганчев. И седмината задържани са освободени няколко месеца след задържането им. В първия етап от разследването за участник в схемата за продажба на неосчетоводена захар от заводите на “Литекс Комерс” държавното обвинение посочва Милко Танев. Едва след това прокуратурата определя Гриша Ганчев като глава на престъпната група.

Първоначално държавното обвинение поддържа тезата, че главни роли в схемата играят дружествата “Симек”, “Симек трейд” и “Офлайн филм”, които продавали захар от заводите на “Литекс комерс” в Бургас и Девня на реални купувачи. Милко Талев бил посредникът, който осигурявал транспорта на захарта от заводите до купувача. Превозваните количества не се фактурирали. След като купувачите превеждали парите по сметка на “Симек” в “МКБ Юнион банк”, близък до Талев служител в банката му съобщавал за трансфера и той предавал информацията на един от тримата изпълнителни директори на “Литекс комерс”. След това той или племенника му отивали лично да изтеглят парите. В крайна сметка сумите били занасяни кеш на някого от директорите.

Ганчев е обвинен и за закана за убийство срещу бившия шеф на НАП Красимир Стефанов, който впоследствие твърдеше, че бил заблуден от разследващите за заплахите на Ганчев.

През септември 2014 г. комисията за конфискацията на имущество прекратява назначените проверки срещу Ганчев и сина му, а причината е, че не е установено разминаване между приходите и разходите им. Делото обаче стига в съда в началото на октомври 2014 г. Тогава Гриша Ганчев и още шестима, обвинени в данъчни престъпления, са поискали то да бъде вкарано в съда или прекратено, защото разследването тече повече от две години.

В края на декември 2014 г. прокуратурата привлича като обвиняеми десет души – с трима повече от първоначалния брой за за участие в престъпна група за данъчни престъпления и за използване на сила или внушаване на страх при сделки, като за това престъпление законът предвижда от 3 до 10 години лишаване от свобода.

В началото на февруари 2015 г. Специализираният наказателен съд (СпНС) върна на прокуратурата обвинителния акт по “Захарната афера” заради пропуски.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама