Дебат за правомощията на депутатите замени този за съдебната реформа

18:07, 30 юни 15 / Политика 25 613 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Големият и очакван дебат между народни представители и висши магистрати по внесените от 97 депутати промени в Конституцията бе принизен до спор има ли Обикновеното Народно събрание правомощия да прави промени в основния закон в този случай или не.

“Тонът” бе зададен още миналата седмица с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), който всъщност прие декларация именно по този въпрос, като игнорира същността на предлаганите промени. Вчера тяхното становище, че парламентът няма право да направи предложените поправки, бе подкрепено и от Върховния административен съд (ВАС). По-рано днес пред bTV членът на ВСС Калин Калпакчиев посочи, че “аргументът за Велико Народно събрание има за цел само да забави съдебната реформа”. И припомни, че единствено Конституционният съд може да реши дали има нарушение на основния закон, ако 43-ото Народно събрание приеме промените, или не.

Проектът ще бъде изпратен на Венецианската комисия, съобщи председателят на комисията Димитър Лазаров (ГЕРБ) и ще бъдат гласувани на първо четене следващия вторник. Този петък се очаква и дискусия по поправките с НПО, конституционалисти и други общественици.

Днешното заседание на Временната парламентарна комисия, която разглежда промените в Конституцията, започна със становище на президентството. От администрацията на Росен Плевнелиев подчертаха очакванията на народа и ЕС за съдебна реформа и факта, че все още не сме достигнали до честно и предвидимо правораздаване. Според държавния глава предлаганите промени са важна стъпка към реформата в съдебната система. “От успеха на реформата зависи и успеха на държавата”, се казваше в становището. Според правните експерти на “Дондуков” 1 приемането на поправките в този им вид е изцяло в компетенциите на 43-ото Народно събрание, тъй като по същество те не представляват промяна във формата на държавното управление и не нарушават баланса на трите власти.

На противоположното мнение бе председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, според който балансът се нарушава. Той остро разкритикува идеята министърът на правосъдието да има право на съвещателен глас в двете колегии на ВСС. Колев се противопостави и на промяна на формата на вот във Висшия съдебен съвет, като посочи, че “демократичният път е тайният вот”. Присъстващи конституционалисти обаче напомниха по-късно, че единствено във ВСС се гласува тайно, а не ясно. “Не искаме да бъдем пречка на реформите. Сега рискувам да бъда представен като техен противник в ЕК, но това не е така”, декларира той.

Министерството на правосъдието даде своята подкрепа за промените, като Христо Иванов посочи, че целта им е да дадат по-висока независимост на съда. “Въпрос на политическа отговорност е да застанем зад тази цел”, каза министърът. Разделянето на ВСС на две камари - съдийска и прокурорска, пък е по утвърден международен стандарт. В отговор на становището на ВАС, Иванов припомни, че начинът на гласуване не се предопределя с поправките, а се дава възможност за промяна.

Главният прокурор Сотир Цацаров изрази становището на Върховната касационна прокуратура, като започна изказването си именно по темата за правомощията на депутатите. Той разкритикува и конкретните промени, които според вносителите ще увеличат незавимостта на съдиите, с мотива, че това ставало за сметка на прокурорите и следователите. Цацаров даде своята подкрепа национални съдилища и Висшия адвокатски съвет да сезират Конституционния съд.

Главният прокурор даде рамо и за разделянето на ВСС, но според него с поправките се нарушава баланса между парламентарната и професионална квота в прокурорската колегия, според която обвинителите могат да постигнат най-много паритет при гласуванията. И също отхвърли идеята министърът на правосъдието на присъства и да гласува по време на заседания на колегиите. Цацаров, както и всички изказващи се, подкрепиха идеята Пленум на ВСС да се разпорежда с имотите на съдебната система.

Широка подкрепа срещна и предложението за намаляване на мандата на ВСС от 5 на 4 години, но със забележки. Според главния прокурор трябва да се провери дали само Велико Народно събрание не може да прави подобни промени. А друга част от магистратите припомниха, че трябва да бъде взето решение и какво се случва с мандата на настоящия Съвет, както и дали не трябва да бъдат променени и мандатите на други лица в съдебната система.

Почти всички изказващи се отхвърлиха идеята за главен съдебен инспектор на Инспектората към ВСС да бъде с поне 10 години съдийски стаж, тъй като това поставяло в неравноправно положение адвокатите и прокурорите.

От своя страна Висшият съдебен съвет излезе с три становища. Официалното отхвърля възможността промените да бъдат направени от 43-ото Народно събрание. Членът Юлияна Колева, представяйки общото решение, пък заяви, че ВСС всъщност няма компетентност да се изказва по този въпрос. Тя маркира накратко и подкрепата за разделянето на Съвета и намаляването на техния мандат, както и възможността още два органа да сезират Конституционния съд.

Във второто становище, представено от Михаил Кожарев, пък се твърди, че освен разделянето на ВСС, останалите промени могат да бъдат направени от настоящия състав на народните представители. Той определи твърденията, че тези, които настояват, че ВНС трябва да приеме промените в основния закон, са част от статуквото, като “лозунги от миналото, а именно: “Кой не скача е червен”.

Третото становище бе представено от Каролина Неделчева и отхвърли почти всички проектопромени.  

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова пък изрази принципната подкрепа на защитниците за реформата.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов също изрази подкрепа, особено по точките за разделяне на ВСС, добавяне на възможност за явно гласуване, намаляване на мандата на ВСС и увеличаването на правомощият на Инспектората към Съвета.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама