Докато Българската православна църква, в условията на извънредно положение, ни занимаваше с абсурдните си представи за хигиена, се запитах дали е в помощ глобално установеният фундаментален принцип за отделяне на църквата от държавата? Защото още има гласове, които през годините твърдят, че пречи. Тук, в напрегнатите дни на вирусна атака, църквата определено губи позиции в претенцията си за грижа към хората. А дали има нещо общо липсата на чистоплътност с християнството?
При исторически преглед може да се открои пример, свързан с хигиената на хората през вековете на територията на днешна Великобритания. От времето, когато последният римски легион напуска Острова (около IV в.) чак до началото на ХХ век, само тук-там някой аристократ притежава корито или вана. Преди това, в Римската империя е бил немислим животът без баня, отопление, течаща вода и канализация. Същото е било и на Острова в границите и. По-късно за всички прослойки от обществото чак до наши дни, ежедневието е било съпътствано от кал и мръсотия. Този аспект от похода на християнството през годините, намира своето отражение, пречупено през съвсем конкретната опасност в България от зараза, в условията на демокрация и религиозни свободи.
Християнските духовници твърдят, че силната вяра в Бог ще ни спаси от болести. Но дали религиите и вярата в Него са единосъщи. Не, и според едно твърде разумно решение на съдии от 1961 г. Върховният съд на САЩ признава в делото на Торкасо срещу Уоткинс, че има много религии като будизъм, конфуцианство и дори течения в юдаизма, които не се интересуват от Бог. Съдът не дефинира религията, а просто постановява, че тя не е синоним на теизма, т.е. на вярата в Бог. Тогава, причината, съдът на САЩ да се занимава с дебат на тема "Що е то религия?", е била според изискване на щата Мериленд. Трябвало е нотариус, назначен от губернатора, да представи "декларация за вяра в съществуването на Бог". Атеистът Рой Торкасо отказва и назначаването е отменено. Той подава жалба и в крайна сметка печели.
В по-ново време има още по драстични казуси, които приковават не само вниманието на публиката, но и ангажират държавни институции с разрешаването им. В Оклахома поставиха монумент на Десетте божи заповеди пред държавна сграда, който бързо бе разрушен от психично разстроен шофьор. По-късно възстановен с четири ограждащи го бетонни колони. Скоро след това членове на Сатанинския храм пожелаха да поставят до него бронзова статуя на Бафомет - крилато създание с тяло на хермафродит, с копита и с глава на козел и с петолъчка на челото. Намерението предизвика вълнение и реакции, които продължават и до днес в съдебни спорове. Добре е да се уточни, че организираните сатанисти не вярват в Бог или в Луцифер. Техните убеждения са формулирани в "седемте принципа". Тези принципи залагат на разума и науката, както и на ценности като състрадание и справедливост. Групата подкрепя отделянето на църквата от държавата.
Впрочем не само в Оклахома има организирани сатанисти. Вече съществуват над 24 официални клона на групата в Северна Америка и в Европа, с вариращо членство (от десетина до над 1000 души). Стратегията им е да се напомня на религиозните, че ако те използват държавни ресурси за отстояване на своята религия, то и те са свободни да направят същото. Настояват за същите привилегии, каквито имат християни и други. Например издигането на религиозни паметници върху правителствената собственост или общински събрания, които се откриват с молитва, да се случва и тогава, когато и те предложат тяхна. Така се стигна до един забавен за някои проблем в Скотсдейл (Аризона), където бронзовият Бафомет бе докаран с тежък камион. Местните сатанисти предложиха на общинския съвет да се открие заседанието със следните думи:
"Нека застанем сега, необвързани и необезпокоявани от тайнствени доктрини, родени от страхливи умове в мрачни времена. Нека прегърнем Луциферианския порив да ядем от Дървото на познанието, за да разсеем нашите блажени и успокояващи заблуди от миналото" ..... и т.н.
Скандалът съвсем очаквано влезе в съдебна зала. Там обаче бе отхвърлено твърдението на общинската власт, че Сатаниниският храм не е "истинска" религия и се цели единствено да се подиграва с действителните религии. Така се оказа, че която и да е религия не се поддава на правна употреба, именно защото няма установено определение. Но пък според Ръсел Т. МакКучън (канадски учен по религия) "полезността на религията е свързана с неспособността и да бъде определена". Важното в случая е, че "майтапчиите" от Сатанинския храм организирано предизвикват хората да мислят малко повече по въпроса, що е религия. Ако тази група вече не може да бъде отхвърлена като "измама" или откровена подигравка, каквато очевидно не е, то факт е още един вид активна съпротива към установеното в миналото. Другите обичайно заподозрени на фронтовата линия - атеисти, фенове на хеви метъл и пънк музиката - тръбят: "Има твърде много апатия и недостатъчна съпротива!". В нашия случай е добре да се отнасяме със здравословно съмнение към практиките на БПЦ. Безкритичното отношение крие опасности!