И все пак, въпреки всички свои падения, човекът е образ и подобие Божие. С известни изключения, но дори и те. Изключенията просто са се отдалечили от прототипа повече, отколкото е прието за средно нормално. До този извод стигнах, след като днес се натъкнах на една анкета, която показва доколко хората се запасяват с храна и лекарства заради паниката от коронавируса. Оказва се, че 16% от анкетираните се запасяват, а 84% не се запасяват. Хвалà на тези 84% от не знам колко българи! За да не се поддадеш на психозата, се изисква мъжество, защото в капана могат да паднат дори и хора с нормален разсъдък, казвайки си: „Аз на тези глупости не вярвам, обаче онези, които вярват, ще ометат магазините и за мен няма да остане“. Затова браво, че българите не са идиоти. Отечество любезно, как хубаво си ти! Защото например чуваме, че в Съединените щати 38% от гражданите отказали да купуват световноизвестната мексиканска бира „Корона“ само заради името. Дано не е вярно...
Преди десетина дни написах един текст за коронавируса и го озаглавих „Тънкият гласец на здравия разум“. Не, не е вярно. Гласът на здравия разум не е тънък. Просто здравият разум не е шумен, не е креслив, не е натрапчив. Кресливи и натрапчиви са едни относително малко на брой бесновати люде, жадуващи да привлекат всеобщото внимание върху себе си. От тази тяхна суета сръчно се възползват други, бесновати по различен начин, люде и извличат приказни ползи за себе си. В поднебесния свят лошите неща се случват по-лесно от добрите, защото такава е природата на властта в него. И все пак човеците под струпеите лошотия продължават да са добри, защото в качеството си на образ други не могат да бъдат. Просто твърде често не им личи, защото действат според правилата на мира сего.
Ето, властите се поддават на конюнктурната истерия, натрапена им от международната общественост посредством нейните специално създадени за целта институции и организации. Налагат изумителни по своята лудост мерки, само и само да не ги обвини някой в немарливост, некомпетентност и бездействие. Или пък просто прилагат по задължение мерки, изобретени от някой човешки робот в луминесцентния му стерилен кабинет нейде из сградите на световната бюрокрация. Нашите власти знаят, че е лудост за затворят театрите и кината, без да затворят моловете (където са повечето от кината), но го правят. Знаят, че е лудост да отменят всички културни събития на закрито, но го правят. Лекарите не преглеждат бременни жени дори и в частните клиники – лично съм свидетел на такъв случай. Кое е по-важно: наблюдението върху развитието на бебето, навременното установяване и отстраняване на евентуални проблеми, или паниката от някакъв спорен микроб, който на всичкото отгоре не е бил забелязан в радиус от стотици километри? Кой риск е по-голям? Малодушни страхливци. В такива моменти виждаме, че политиците вече не са водачи, а само треперливи и предпазливи чиновници. Всеки от тях се страхува от някого другиго, било в държавата, било извън нея, и не смее да се изправи с лицето си пред собствената си съдба. Какво пазите? Над какво треперите? Викате си: „Дайте да побъркаме за всеки случай народа, та после да не ни обвинят задето не сме го побъркали!“. Може ли изобщо някому да мине през ум как един Домициан ще затвори Колизеума заради няколко случая на диария по бреговете на Каспийско море? Но Домициан е император и като такъв е, ако не друго, то поне истински политик. По повод мерките се сещам за стария виц:
– Защо пляскаш с ръце?
– Гоня крокодили.
– Но тук няма крокодили...
– Как ще има, щом пляскам!
Тава е философията на мерките срещу коронавируса. И ето как навлизаме в абсолютно реална криза, породена от несъществуваща причина. Борсите затварят, обявяват карантини в цели държави. Зорлем ще си докараме световна рецесия заради едното нищо. Защо? Заради грип като всеки друг. Подлудяват хората. Един лекар ми писа, че съм профан в медицината и не е редно да коментирам. Отговорих му, че той пък, за разлика от мен, е профан в пропагандата и по-добре да се замисли дали повече медицина или повече пропаганда има в истерията с коронавируса. А пропагандата се прави изключително професионално, плашещо организирано и с финансиране, надхвърлящо всякакви представи. Все повече хора преминават от страната на нормалните към страната на истеричните единствено благодарение на пропагандата. Виждам как се правят нещата, виждам как се случват. Чувам как отекват в главите на неопитната публика. Мои приятели в Бавария, семейство българин и германка – интелигентни, образовани, разумни млади хора на по трийсет и няколко години – в момента обмислят как да работят от дома си поради единствената причина, че Италия била близо. И какво има в Италия? Карантина. Нещо друго освен карантина има ли?... Ще допуснем ли това да се случи и тук, където винаги сме се отнасяли подозрително към световните предразсъдъци?
Не знам колко хора умират и дали умират от това, което казват. Не знам дали, Бог да ги прости, не биха умрели и от всеки друг грип. Знам обаче, че повечето заразени с коронавирус оздравяват и докато компетентните органи продължават трескаво да ги броят, на тях вече им няма нищо. Китай обаче със сигурност е ударен жестоко. И не толкова от вируса, колкото от легендата за него. Ударен е по начин, по-лош от начина, по който Русия ще понесе поевтиняването на петрола. Навсякъде в Европа, а даже и у нас (познавам такива елитни български фирми) бизнесът страда, защото внася много компоненти от Китай, защото зависи от Китай. Нека страда. Полезно е. В името на печалбата изнесоха хиляди производства, а тук оставиха предимно услугите. Полакомиха се за евтин внос все заради тая пуста печалба. Учудва ли се някой, че всяка лакомия се наказва. Сега ли го откривате?
На всичко това, на тези обидно прозрачни медийни психози, на пълзящото видиотяване на човечеството ще се сложи край по един или друг начин. Или ще ни залеят здравомислещи африканци без особена грижа за джендър баланса и въглеродния отпечатък, или ще се върнат тоталитарните режими. Либералите си мислят, че са последните борци против възраждащия се нацизъм. Нищо подобно, те са единствената причина за неговото възраждане, защото всяко безумно действие предизвиква равно по големина и обратно по посока безумно противодействие. Днес махалото е в едната си крайност и започва да се връща, да набира скорост и сила към противоположната си крайност. Моля се животът ми да угасне тихо и безболезнено, когато махалото е някъде по средата, защото в това негово положение светът е що-годе нормален. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.