Прави впечатление, че и тук, както в САЩ и цяла Европа, сме много чувствителни по отношение на крайнодесни прояви. Забраната за провеждане на Луковмарш е потвърждение на тази изостреност на чувствата, както и на политически коректната реакция на институциите.
Припомнянето, че не нашенските фашисти, десни националисти и т.н., са извършвали тук атентати, грабежи и политически убийства, сякаш среща стена от неодобрително мълчание. Така и трябва предвид престъплениятаq вършени от такива по света, но...
У нас товаq че всяка година навръх Бузлуджа се провежда многохиляден сбор и се чества създаването на партия, чиито членове са извършвали всичко изброено, не озадачава никой пред и зад океана. Шествия и полагане на венци пред паметник на окупатор - също. Вярно, въпросната партия и симпатизантите й вероятно са дерадикализирани, но знаковото присъствие в политическия и обществен живот на дъщерята на убиец, терорист и комунист, Иван Буруджиев, Татяна, е някак в задочен конфликт с присъствието на Пенка, дъщерята на генерал Луков, в момента на убийството му. Разбира се, разкаяние за извършеното през годините като че ли имаше от ръководството на прекия наследник на комунистическата (БКП) - Българска социалистическа партия, но вятърът на промените като че ли го отвя и остави само розовите спомени.
Наскоро разкаянието бе изтъкнато като причина за освобождаването на 1400 затворника в Нигерия. Тези хора са били осъдени като съпричастни към и участвали в престъпленията, извършени от ислямистката секта Боко Харам. За сравнение, тази терористична организация няма в историята си толкова невинни жертви, нито толкова кървав атентат, колкото нашата БКП. Добре е да се отбележи, че Боко Харам не е столетна, а невръстна, ненавършила две десетилетия, организация. Това може би обяснява отвличането на стотици ученички през последните години. Все пак сред редиците на бойците ислямисти не се приемат жени.
Съобщението бе посрещнато с гняв от нигерийската опозиция и военните. Още повече, че съвпадна със засилване активността на терористичната групировка. Правителството се защити като обяви, че този човеколюбив акт, е част от неговата четиригодишна програма за дерадикализация и рехабилитация на замесените в престъпления "Безопасен коридор". Алтернативата да се избиват терористите или да се задържат за неопределено време се приема за неприемлива за справяне с изострената ситуация в най-населената африканска държава. Стремежът към военно решение, според специалисти и наблюдатели, не би победило групата. Следователно програмите за дерадикализация и реинтеграция в обществото се оказват неизбежни.
Дерадикализацията се основава на предположението, че екстремистите биха приели по-умерени и ненасилствени възгледи. Но съществува и опасение, че е невъзможно да се провери нивото на превъзпитание и повторна заплаха. Появяват се и твърдения за сключени от корумпирани военни сделки за освобождаване на непокаяли се бойци. Тревога съпътства процеса по рехабилитация и реинтеграция на тези хора в обществото. Дали няма да се превърнат в шпиони на Боко Харам? И къде остава справедливостта, когато правителството харчи пари за насилниците, а не за техните жертви?
Операция „Безопасен коридор“ е насочена към бойците на Боко Харам, които са се предали. Програмата се фокусира върху работата по три ключови въпроса: религиозна идеология, политически оплаквания и следконфликтна травма. Ангажирани са имами, които да работят по въпросите, свързани с религията. Извършва се и обучение по професионални умения, които да направят по-лесна реинтеграцията. На участниците се предлага терапия за преодоляване на травмата, с която са се сблъскали като членове на Боко Харам.
И това е само една от трите основни програми за дерадикализация, съществуващи в Нигерия. Една от тях е насочена към жените и децата, свързани с Боко Харам. В планетарен мащаб, широк кръг от държави имат свои програми. Например, в Северна Ирландия се прилага схема за предсрочно освобождаване, което гарантира условното освобождаване на осъдените терористи по силата на споразумението „Разпети петък“ от 1998 г. Известно още като "Белфастко", споразумението е подписано от представители на правителствата на Република Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Счита се за необходимо за поддържане на мирния процес в страната.
Има ли успехи? Ако съдим по нашия опит, то той, като че ли е в областта на черния хумор. Успехът с екстремистите от БКП дойде след "програмата" на една от победителките във Втората световна война - СССР. Известно е, че първоначално радикалните елементи от няколко партии обединени в ОФ, бяха настанени във властта с помощта на оръжието. После най-радикалните от БКП се очистиха от другите и останаха на власт няколко десетилетия.
Този процес костваше не само човешки жертви, но и отнемането на елементарните човешки права и свободи у всички българи. След този период, определен по-късно от закон за престъпен, настъпи така желаната от поколения дерадикализация. Днес се радваме на укротената, рехабилитирана, преименувана и втора политическа сила Българска социалистическа партия - пряк наследник на страшилището БКП.
Съществува ли възможност за обрат? Ако съдим по упоритото постоянство на носталгичните прояви, то надеждата е единствено в здравия разум на хората, членуващи в тази партия. Иначе измерването на успеха, е трудна задача. Красивата картина днес трябва да познава и да държи сметка за грозната преди нея, а не да я боядисва в розово.