Коренът на Злото

Снимка: Станислав Бояджиев

Изминаха 172 години от първата публикация на "Манифест на Комунистическата партия" - Лондон 21 февруари 1848 г. Преиздаван е многократно и е преведен на повече от 100 езика. През 1932 г. композиторът Ервин Шулхов, чешки евреин, вдъхновен от текста, написва кантата, изпълнена с революционен патос. Годината съвпада с възхода на национал-социалистическата партия в Германия и се оказва крайно неподходяща за съдбата на музиканта. Нацистите обявяват музиката му за дегенеративна, а той умира в концлагер през 1942 г.  Днес, Манифестът е добавен към наследството на ЮНЕСКО (от юни 2013 г.) и може да бъде открит в книжарници навсякъде по света, въпреки причинените злини от следовниците му. Текстът, подписан от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, е причина съдбите на милиони хора да вземат обрат към по-лошо, а на други милиони да бъде отнет живота в името на обещание за по-добро бъдеще. След смъртта на Карл Маркс, Енгелс твърди, че написаното е дело основно на съавтора му.

Манифестът е политически документ, програма за намерения, които не са абстрактни, а шокиращи с тяхната конкретност и радикалност. Шокиращо е и, че запознати с текста, преди публикуването му, са причина Маркс да включи следното изречение: "Възразява се, че с премахване на частната собственост щяла да замре всяка дейност и ще се възцари всеобщ мързел". Тук по-скоро е комично, защото още сме живи тези, които помним, как се работеше при всеобщата държавна собственост. Според изложените разсъждения на брадатия философ в текста, тези, които работели, нищо не придобивали, а онези, които придобивали, не работели? Наистина е смешно. И този човек е описван като една от "най-влиятелните личности в историята на човечеството". В комунистическото общество - четем по нататък - настоящето господствало над миналото, а при буржоазното - обратното, миналото над настоящето? Такива разсъждения, според мен, са добра предпоставка, за унищожаване на здравия разум. Капиталът при буржоазията имал самостоятелност и индивидуалност, а трудещите се били обезличени. Да се чуди човек, защо при комунизма интересите, свободата и правата на индивида бяха тотално зачеркнати, а за самостоятелност въобще не можеше да става и дума.

Според Маркс идеята за премахване на частната собственост е много добра, защото така или иначе била премахната за девет десети от обществото. За това, че тези девет десети, според неговите сметки тогава, живеят ползвайки собствеността на едната десета, не се споменава. За Маркс жената също е експлоатирано "оръдие" на производство и той смело и с жар, нагазва в областта на морала: "Нашите буржоа не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници, за официалната проституция да не говорим, но намират особено голямо удоволствие взаимно да съблазняват съпругите си". Картината заприличва на фантазии за упадъка на Римската империя.  При така обрисувани отношения, съвсем логично комунистите искат на мястото на лицемерния морал на буржоата, да въведат официална, откровена общност на жените. Звучи скандално, но очевидно Маркс е бил и мечтател.

"Работниците нямат отечество" - тръби Манифестът. Но когато пролетариатът завоюва политическо господство, тогава той щял да се обособи като нация. Така вече, при господстващата класа на работниците, отечествата щели да изчезнат. Маркс настоява, че това може да се случи на първо време само чрез "деспотични набези в правото на собственост и буржоазните производствени отношения". Разбира, че изглежда икономически несъстоятелно - проблясва в текста - но в хода на движението щяло да отведе отвъд себе си? Не се уточнява къде, но вероятно в светлото бъдеще, което всяка комунистическа партия обещава.
 
Интересно е да се отбележи поетичната дарба на Маркс, която проличава още в първото изречение с онзи прочут "Призрак на комунизма", който бродел из Европа. По негово време може и да е бил призрак, но когато се вплътнява, нещата стават сериозни. Философът се вайка, че буржоазията била разкъсала "пъстрите феодални нишки, които привързвали човека към естествените му повелители". И продължава: "В ледената вода на егоистичната сметка тя удави благоговейния трепет на горещата набожност; на рицарското въодушевление; на еснафската нега.".... Наистина респектиращ поетичен талант!
 
"Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция" е едно от последните, изпълнени с патос изречения в документа. Насилието, съпътстващо безплътния Призрак и постановено в края на Манифеста, не само погубва животи, преобръща съдби, но и задължително срива икономиките на държавите. И не само в Европа! Бруталните марксистки режими категорично доказаха неумението си да управляват икономики, но пък много умело отнемаха елементарни права и свободи на хората. Защото, според Маркс, пролетариите нямало какво да губят в революцията, освен собствените си вериги. И приключва отново в поетичен унес: "Те имат да печелят един свят".  Макар и относително за кратък период от време, то своеобразен връх в "печалбата" бе постигнат от Пол Пот в Кампучия. Подробностите за този представителен марксистки режим са така ужасяващи, че е добре да бъдат спестени тук.

Снимка: Станислав Бояджиев

И все пак какво причинява катастрофата, която съпътства прилагането на марксистките идеи в различна степен и на различни места? Отговорът е в десетте точки към края на Манифеста:
 
1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.
2. Висок прогресивен данък.
3. Премахване правото на наследство.
4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.
5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.
6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.
7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средствата за производство, пригодяване за обработване и подобряване на земите по общ план.
8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.
9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на различието между града и селото.
10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд на децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.
 
Особено забавна е последната точка. По-възрастните все още не сме забравили трудовите бригади. Трябва да се признае, че преди години БКП доста добре се справяше с всичко постановено в точките по-горе. Е, в Кампучия Пол Пот прати всички на село, взриви банката и парите, но не може да се твърди, че тези действия са кой знае какво отклонение. Дори се прочу и е даван като пример за ортодоксален комунист.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.