На 30 януари Св. Синод входира в Министерството на образованието и науката синодалните учебници по Религия – Християнство – Православие от първи до пети клас. Това е първият опит да се завърне вероучението в училище след 1940-те години, съветската окупация, „народната“ власт и ерата на безбожието и атеистическата пропаганда. Учебниците на Св. Синод са депозирани в МОН във връзка с обявения през 2018 г. конкурс за учебници по учебния предмет Религия от 1 до 12 клас. Само на мен ли ми се струва нелепо Синодът да се явява на конкурс за учебници по християнство? Когато някой (напр. прокурорът Гешев) отправи питане към Конституционния съд, Конституционният съд явява ли се на конкурс за правото да отговори? В една човешка общност има ли по-компетентен по въпросите на християнството от висшия клир на Църквата? Но както и да е. Нашето общество е секуларно и догматичните въпроси се решават от трогателно неинформирани лаици. А Министерство на образованието се е прославило през годините. Представям си майтапа, ако избере не учебниците на Синода, а на някое НПО или някой „творчески“ колектив от даскали, специализирани в даването на частни уроци и публикуването на учебници.
Днес, 5 февруари, предложенията се отварят.
Ще се постарая да се сдобия с всички учебници и да ги прочета. Имам неприятното усещане, че по принуда ще бъдат заразени с мултикултурна толерантност и релативизъм, но какво да правиш – времената са такива. Но пък Църквата през хилядолетията е била подлагана и на по-големи унижения. Така или иначе някакво вероучение ще има и на дневен ред излиза въпросът за ползата от него.
Каква е ползата от вероучението? За кого е тя? Преди всичко за атеистите. Ако някой се стреми да бъде убеден (и убедителен) атеист, то редно е да се запознае с основните мнения по въпроса има ли Бог, няма ли или просто е невъзможно да се разбере дали има или няма, както хлъзгаво твърдят т. нар. агностици. Справедливо и почтено е хората да бъдат запознати с учението на Църквата, пък чак тогава да премислят, да преценят и да кажат: „Това са глупости! Светът е възникнал случайно, а не е създаден преднамерено по интелигентен проект! Човекът е говорещо млекопитаещо, а не образ и подобие! Битието определя съзнанието!“ и т.н. Нелепо е да се подиграваш, да хулиш и да ругаеш нещо (в случая християнството), за което нямаш абсолютно никаква представа, и да използваш срещу него неговите собствени аргументи – всички т.нар. „ценности“ на модерното секуларно европейско общество са християнски ценности и те са направили въпросната цивилизация велика – и свободата, и толерантността, и състраданието, и солидарността, и ценността на отделния човек, и любовта, и красотата, и саможертвата, и кротостта, и смирението... Само глупак може да отрича вярата като инструмент на познанието и на нейно място да величае единствено съмнението и доказателствата; само глупак може да изключва синтетичния подход към света, за да остави единствено аналитичния, с което да осакати наполовина собствения си ум. Ето защо, ако искаш да бъдеш истински атеист, бъди така добър да се запознаеш съвестно с още една наука наред с историята, литературата и обществознанието (споменавам тях, защото са мирогледно по-определящи в сравнение с химията и математиката, например, които прецизно описват творението, но не се занимават с причините за неговото съществуване), запознай се с теологията и след това вземи информирано решение. Не казвам, че супата от лястовичи гнезда е гадна, защото никога не съм я опитвал. Мисля, че така е правилно. Мисля, че така е почтено. Изказването на мнение въз основа на информиран избор е уважение не само към другите, но и към себе си. Ето защо и един атеист би бил много по-уважаван, ако е изучавал богословие.
Обаче ползата от вероучението не е само за атеистите, но и за всички хора.
Предполагам, че в новите учебници ще се засегнат както катехизацията (оглашението, запознаването с принципите на църквата, без което в древността човек не е можело да бъде кръстен), така и историята на църквата, която днес е странно премълчавана част от общата история, така и християнската нравственост. Това са различни дялове от науката богословие (теология), като етиката е особено полезна за децата от първи до пети клас. Какво лошо има в това да се изучава християнска етика, след като тя казва това, което пише и в закона – да не се краде, да не се мами, да не се убива? Защо има хора, които толкова ги е страх християнската етика да се изучава в училище? Отговорът не е труден. Отговорът е в мерилото. Според християнската етика мерило за всичко е Бог, а според атеистичния мироглед мерило за всичко е човекът. Ако съберем Новия завет в едно изречение, то ще гласи: „Обичай ближния като себе си и Бог повече от себе си“. Тоест, всяка човешка постъпка трябва да се съобразява с евентуалната оценка на Бог – дали Бог ще одобри или ще порицае. Ще одобри ли Бог корупцията? Ще одобри ли хазарта, проституцията и контрабандата? Ще одобри ли търговията с наркотици? Да поставиш общия интерес, чуждия интерес, ако не над, то поне наравно с твоя даже не и личен, а индивидуален интерес – това коренно променя човешките взаимоотношения. Да приемеш, че не човекът а Бог е мерило за всички неща, също променя отношенията. В момента е точно обратното: възпитават децата, че са „върхът на сладоледа“, че от тях няма нищо по-важно, че всяка тяхна прищявка е закон за обществото. Втълпяват им: „бъди какъвто си, изразявай дори и най-смелите си (извратени) желания, не зачитай никого, защото никой няма право да ти се меси; един ден ще бъдеш горд потребител, ще ти отпуснат кредит и ще се влееш в онази сива редичка от клипа „Стената“ на Пинк флойд“.
Представете си министрите, депутатите, съдиите след 30 или 50 години! Какви биха били, ако днес, когато са още деца, ги възпитаме, че общественият интерес, интересът на другите хора е поне толкова важен, колкото техният собствен? Какви биха били, ако търсеха вината първо в себе си? Какви властници и администратори биха били, ако бяха убедени, че не те са мерилото за всички неща, а има една висша сила, която следи и оценява постъпките им, и това не е специализираната прокуратура? Възхищаваме се от нравствения облик на възрожденците, че и на по-стари от тях прадеди. Но кое ги прави така морално красиви и даже величествени в нашите очи, кое е правило необяснимата днес саможертва нещо съвсем в реда на нещата за тях? Татуираме си Левски по телата и украсяваме с портрета му профилите си във фейсбук, но забравихме ли върху какво той е заклевал съзаклятниците? Върху Библията и Кръста.
Вярно, вероучението може би ще разколебае децата да пробват ранния секс и да изучат всички противозачатъчни средства, вероятно ще направи по-трудно и решението им да си променят пола, но пък ще развият други полезни възгледи. Хората, които не са доволни от действителността, биват два вида – такива, които искат да подобрят самата действителност и други, които се стараят да подобрят себе си. Въпрос на възпитание и на гледна точка. Ако достатъчно много хора искрено се стараят до подобрят себе си, то действителността ще се подобри автоматично без регулации, санкции и репресии. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.