Социализъм, етномазохизъм, морална паника, зелена истерия, апокалиптични пророчества, още социализъм, „Тръмп е лош“, „Тръмп е фашист“, „Републиканците са расисти“ и изобилие от гафове. Такава програма съдържа фрийк шоуто, наречено избор на кандидат на Демократическата партия за президент на САЩ. Селектираният демократ ще се изправи срещу архизлодея Доналд Тръмп на 3 ноември. Датата наближава и възбужда политическа ескалация.
Демократите се организираха около две основни послания - „Аз мразя Тръмп повече от другите“ и „Безплатно всичко“.
Основните играчи са Джо Байдън, Бърни Сандърс, Елизабет Уорън и Пийт Бутиджидж. Каре от бели кариерни политици като първите трима са над 70-годишна възраст. Това нямаше да бъде проблем, ако Демократическата партия от години не се пропагандираше като платформа на младежта и „дайвърсити“ култа. На думи за тях най-важно е етническото и джендър разнообразие, подплатено от нездраво обожествяване на младите. На дела опряха до двама бели хетеросексуални мъже, които наближават 80-те – Чичо Джо и „Лудия“ Бърни, както го нарича Тръмп. Двете „сърдити старчета“ имат най-висока подкрепа сред потенциалните избиратели на Демократическата партия.
Големите либерални медии обаче решиха да пропагандират в полза на Елизабет Уорън. Тези организации от десетилетия играят за Демократическата партия и достигнаха срамни нива на безгръбначие в името на Хилъри Клинтън през 2016-а. Тя загуби от Тръмп и сега е време за мъст. Уорън е нова версия на Хилъри и още един шанс за електорална реализация на това, което някои хумористично наричат „вотът на вагината“. Казано по-мило - „Гласувайте за тази жена, защото е жена“.
Милиони нормални и уважаващи себе си жени не могат да понасят подобно подценяване на собствения им интелект. Те са твърдо против вкарването им в хомогенен политически колектив, организиран около идеята за солидарност на база полови органи. Но тези жени не са част от големите либерални медии, където кампанията за Елизабет Уорън придобива гротесктните контури на нелепата „Хилариада“ от 2015-а.
Особено жалък е опитът на журналистите да се правят, че няма огромен скандал с лъжите на Уорън за нейния произход.
В продължение на десетилетия тя се е представяла като индианка с корени в местното население на континента и дори е била представена от Харвард като „първата цветнокожа жена в юридическия факултет“. Писала е индиански кулинарни рецепти. Лъгала е и е манипулирала системата за своя изгода. През 2018-а година падна в капана на Тръмп, който подигравателно я наричаше Покахонтас и пусна сълзливо видео, в което обяви, че е взела ДНК-тест, за да докаже индианската си кръв. Резултатите бяха катастрофални. Тестът показва, че тя притежава по-малко индианска ДНК от средностатистическия американец. Роди се шегата за Уорън като 1/1024 индианка. Тя дори беше принудена да се извини на чероки организации. Месеци по-късно индианското видео на „Лъжливата Лиз“ беше изтрито, а всички споменавания на нейния фалшив политически коректен произход – пратени в небитието.
Покахонтас изглеждаше обречена, но с помощта на услужливите медии оцеля. Сега е продавана от тях като икона на прогресивизма. Никой в либералния свят не говори за лъжите и манипулациите на тази жена.
Преди дни медиите дори героизираха... нейното куче, появило се по време на кампанията. Така символично официализираха ролята си на сервилен домашен любимец, който търчи след господарката Лиз и се облизва.
Уорън се появи и на корицата на някогашното бунтарско списание за рок и контракултура „Ролинг Стоун“. Изданието от години е либерална пародия на себе си, а героизирането на Уорън с корица е опит тя да бъде продадена като готин политически продукт на прогресивните младежи, които още залитат по социалистическите спазми на Бърни.
Медиите идолизират Елизабет Уорън и бяха нейната бухалка именно срещу Бърни Сандърс преди броени дни. Тя го обвини в сексизъм и му приписа изказване, че жена нямала шанс срещу Тръмп. Той отрече, а медиите безкритично заеха нейната страна и показаха кой е техният фаворит.
В същото време Уорън заговори за абсурдно тоталитарен закон за криминализиране на разпространяването на фалшива информация, без да си дава сметка, че би била една от първите обвиняеми. А предварителните избори в Демократическата партия още дори не са започнали. Проблемите пред прогресивната Покахонтас предстоят.