Трезво за коронавируса и паниката около него

1

В рамките моя живот общественото отношение към грипа претърпя интересна метаморфоза. Докато бях малък, грипът беше по-скоро подценяван: е какво толкоз, всички боледуват от грип, ще полежиш ден-два, докато ти мине температурата, ще пиеш чай и парацетамол и това е. Днес обаче имам усещането, че грипът е възприеман като напаст, сравнима с бубонната чума. Стана традиция    всяка зима да бъдем подробно информирани как протича грипната епидемия, включително колко хора са се разболели, колко са починали, какви са починалите, как точно са починали – при това гарнирано с лични подробности. Разбира се, чисто статистически смъртността от грип винаги е била около 0.1%, но когато през зимата огромна част от хората боледуват, този процент се трансформира в стотици и хиляди жертви. Тенденцията да се съобщават тези подробности започна през 2009-та година, когато преживяхме пандемията от т.нар. „свински грип“. И се почна със заглавия:  страшен грип в Мексико с много починали, грипът пристигна в САЩ, първи починал в САЩ, грипът стъпи в Европа, грипът е вече в България, първият починал от новия грип у нас е вече факт… Шаш и паника!

Когато възникне проблем с ново инфекциозно заболяване, обикновено в началото хората махват пренебрежително с ръка и си казват: „Айде стига вече! То не бе луда крава, то не бе птичи грип, то не бе Ебола, то не бе африканска чума!“. После, когато работата стане сериозна, неизбежно се почва с глупавите конспирации: че фармацевтичната мафия пак е пуснала някакви вируси, за да си продава лекарствата. Имам един познат, който вярва във всякакви конспирации и понеже доскоро ми се налагаше да вършим обща работа, трябваше по британски образец разговорите ни да се въртят около прогнозата за времето, за да не се скараме по някоя научна тема. Даже и за времето не беше много безобидно да говорим, защото човекът е плоскоземец и не го знам какво смята за метеорологичните спътници. Та той всяка есен, преди началото на грипната епидемия, започваше да убеждава тайфата как самолетите ще почнат да ни пръскат с вируси, как, след като видим ония кемтрейлси в небето, ще почнем да кихаме и кашляме и накрая Биг Фарма ще ни принуди да купим ваксини. Да си призная, отдъхнах си, след като ограничих повечето от контактите си с този човек – от кемтрейлс не разбирам, ама получавам уртикария само като слушам подобни дивотии.

Мрачните репортажи, които ни заливат по време на епидемия, по-скоро вредят на обществото, отколкото помагат.

Това показват резултатите от проучване, публикувано преди две години в престижното списание Psychological Science. Изследователите са установили, че когато медиите раздуват рисковете от дадено заболяване, общественото внимание се изостря (дотук нищо изненадващо), но има нещо много характерно за човешкото поведение – хората помнят фактите за въпросното заболяване селективно. Изследването е направено с помощта на 460 възрастни доброволци от САЩ, на които им е предоставена информация за конкретен вид менингит. На част от хората им е казано само, че шансът да се разболеят от този менингит е много нисък - едва 1 на 100 000. На останалата част от доброволците им е съобщено единствено, че заболяването е сериозно и че 40% от заболелите умират. По-късно и на двете групи хора е дадено да слушат радиопредаване, в което говори експерт, който с неутрален тон обяснява елементарните факти за заболяването  с поставени акценти само върху един или два симптома. След това двете групи са изпитани, като им е дадена задача да опишат това, което са успели да запомнят за менингита – симптоми, рискови фактори, диагностични методи, прогноза и прочие. Резултатите са следните: доброволците от втората група (на които им е показана страшната статистика за високата смъртност) са били склонни да изслушват експерта с изострено внимание, но парадоксално, същевременно са забравили съществена част от информацията, която експертът им e казал. В паметта им е останала само информацията за тези един-два симптома, които са били подчертани в радиопредаването, а информацията за останалите симптоми, рисковите фактори, диагнозата, превенцията, не е била запомнена.

Изводът е много сериозен: редовните репортажи за дадено заболяване, които акцентират върху апокалиптични картини и смъртни случаи, не помагат на хората да се пазят по-добре. Напротив – дори и да приковават общественото внимание, хората не успяват да запомнят ефективно съществената за тях информация.

И така, относно новия коронавирус, как можем да отсеем фактите от плявата – и кое е същественото, което трябва да знаем?

Предизвикателство е да запомним важното, без да се поддаваме на излишна паника, но същевременно и без да омаловажаваме сериозността на положението.

Затрудняващото в настоящия случай е, че има твърде много неизвестности – и за съжаление някои от тези неясноти касаят най-интересните въпроси, които имаме за новия коронавирус, или 2019-nCoV, както е текущото му обозначение. В това число ние все още не знаем какъв е механизмът на разпространение, нито колко лесно е то. Знае се единствено, че 2019-nCoV може да се предава от човек на човек – и толкоз. Друг неясен въпрос е кога вирусът започва да се разпространява. Едно заболяване обикновено протича по следния начин: първо има излагане на патогена, следва латентен период без да има проява на симптоми, след което има развитие на заболяването с изразена симптоматика. Проблемът с грипния вирус е, че човек може да заразява околните около един ден преди да се изявят първите симптоми. При опасните коронавируси, например този, който през 2003-та година предизвика епидемията на ТОРС, човек започва да заразява околните само след като симптоматиката се изяви. Това е така, защото вирусът заразява долните дихателни пътища и е необходимо човек да се закашля, за да изхвърли вирусна частица и да я предаде на друг. Този фактор направи лесно овладяването и потушаването на епидемията на ТОРС. Голямата надежда сред учените е 2019-nCoV да проявява същите характеристики – тогава проблемът отново ще се реши сравнително лесно. Но дори и това не знаем със сигурност. През последните няколко дни се появиха доклади, които информират, че вирусът може да се предава безсимптомно. Ако данните бъдат потвърдени, проблемът ще се окаже много по-сериозен.

Един факт обаче можем да потвърдим категорично – не, 2019-nCoV не е най-лесно разпространяващият се вирус. Не, той няма да доведе до глобален апокалипсис.

Прекалено много внимание се обръща на коефициента R0 - показател за средния брой инфекции, които могат да се разпространят от един заразен човек. Макар че не се знае точната стойност за 2019-nCoV, повечето изследователи пресмятат, че тя лежи в интервала между 1.4 и 3.8. Дори да приемем за реална най-високата стойност, т.е. 3.8, това е далеч от най-заразните болести. Стойността R0 за морбили е в порядъка между 12 и 18, за коклюш – 12-17, за дифтерия – 6-8, за детски паралич – 5-7, за рубеола – 5-7. Но най-важното, което ние трябва да знаем е, че R0 е просто един фактор. Съществуват заболявания, при които този фактор е висок, но те не са особено смъртоносни, а при други е обратно – заразяването става много трудно, а смъртността е изключително висока. Във времена на несигурност, когато хората са уплашени, те искат да са абсолютно наясно какво точно се случва, следователно е нормално да се обръща такова внимание на коефициента R0, тъй като простото число внася малко ред сред хаоса. Но би било грешка да постъпваме така. Коефициентът R0 не може да ни каже друго, освен следното: да, новият коронавирус трябва да се вземе насериозно - въобще всеки вирус, чиято стойност на коефициента е над единица, трябва да се приема сериозно, но това не е най-лесно разпространяващият се патоген на света.

Към настоящия момент няма нужда да се страхуваме – засега вирусът не изглежда да застрашава сериозно България. Последните факти също действат успокояващо – досега са констатирани 132 смъртни случая на фона на около 6 000 заболели, (б.ред. към 29-ти януари) което прави процента смъртност от порядъка на около 2.2%. Имайте предвид, че съществува голям шанс този процент да е силно завишен – статистиката отчита само регистрираните случаи. Със сигурност има и много други заболели, които не са потърсили лекарска помощ и са изкарали вируса сравнително леко. Всички смъртни случаи засега са в Китай, а основно засегнатите са възрастни и хора с потисната имунна система.

Като заключение можем да кажем, че ако не пътувате до Китай или нямате гости от там, вероятността да се заразите с новия коронавирус е ниска. Вече са констатирани случаи в други държави, но това е нормално – по време на епидемията на ТОРС през 2003 г. вирусът също се разпространи до други страни, включително до Канада и САЩ, като там имаше и починали. Това не е основание да се бие тревога и да се обявява пандемия на мига. А и засега експертите са фокусирани основно върху овладяването на епидемията в Китай.

На последно място, бих ви посъветвал да избягвате социалните мрежи Фейсбук и Туитър като основен източник на информация за новия коронавирус. Там повечето хора, които пишат по темата, нямат нужното образование и компетенции в областта на биологичните или медицинските дисциплини, а освен това информацията се поднася с емоционални краски. Единственото следствие е, че това води до засилване на паниката.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани