Ще спази ли Путин ограниченията на мандатите?

Когато преди няколко десетилетия Джон Ленън заяви на пресконференция, че Бийтълс са по известни от Исус Христос, стана такъв световен скандал, че прескочи Желязната завеса и дори ние, в НРБ, чухме за него. Само преди дни Владимир Путин сравни комунистическата идеология с християнството, а балсамираното тяло на Ленин с мощите на светците. Вярно, отразиха го няколко медии, но общо взето никой не му обърна внимание. То, вниманието, остава все така фокусирано върху предстоящата реформа на конституцията на Русия. Не се предвиждат обаче неограничен брой мандати за президента.

Кадрите с дефилиращия върху червена пътека Путин, сред тълпи "сановници" в пищен дворцов интериор, напомнят на исторически филм и само облеклото показва, че сме свидетели на съвременно зрелище. Дали няма да има връщане на монархията? Кой би седнал на трона е очевидно, но също така е сигурно, че признание отвън за подобен акт няма как да дойде. Не защото някой би бил против възстановяване на монархията, а защото заемащият престола трябва да е от династичен произход. Така че ще станем свидетели на нещо друго, което би гарантирало силна позиция на настоящия президент. Спекулациите относно бъдещето на Путин са, че ще бъде избран за ръководител на Съвета по сигурността; или на Държавния съвет (доскоро само консултативен орган). Предвижда се с промените тези институции да получат повече правомощия. Така личността, която ще ги ръководи, да бъде защитена от евентуален бъдещ конфликт с новия президент. Перспективата - Путин да бъде пенсиониран, изглежда абсурдна, предвид опасността, която историята подсказва за съдбата на подобни автократични лидери.

Заплахата при евентуалното оттегляне на настоящия президент е изобщо за стабилността на държавата. Руската система, изградена от съюзи на олигарси, генерали, губернатори, разузнавачи, шефове на петролни и газови компании е състезание за власт и пари. Скрито или открито за публиката се разпространяват компромати, а целта е неудобните за "силните на деня" хора да бъдат арестувани или изпращани в изгнание. Примери колкото щеш, а Путин, вместо съдилищата, решава сам тези "спорове". Подозрението е, че ако се пенсионира или дори изчезне за седмица, както се случи преди време, би се стигнало до драматични противопоставяния и дори до гражданска война. Тогава, когато за няколко дни никой не знаеше къде е, се усети, според наблюдатели, че политическите и икономически върхове се страхуват повече от отсъствието, отколкото от присъствието му.

Няма съмнение, че целта на предложените, и вече одобрени на първо четене, промени, е запазване властта на Путин. Преминаването към по-отслабени президентски правомощия, по-сложни вътрешни системи и по-специално разширяване прерогативите на парламента (Държавната дума), са вече приети. Желанието на Путин е мнозинството на неговата партия в парламента (Единна Русия) да приеме окончателно конституционните изменения. Една от целите е да бъде предотвратено народното недоволство от продължилото десетилетия "царуване". Предложенията се обявяват като демократична реформа, но тези, които наблюдаваме отстрани знаем, че Русия е авторитарна държава, под маската на демократична. Според Freedom House, нестопанска организация, която оценява страните въз основа на политически права и граждански свободи, Русия днес се нарежда сред най-малко демократичната една пета от всички страни в света. Впрочем новият министър-председател Мишустин бе одобрен от Държавната дума без нито един глас против. Твърди се, че реформите ще предотвратят политическа криза след края на мандата на Путин и ще повишат жизнения стандарт. Подробностите не са известни. Засега. Но обещанието е, че ще има консултации с народа. Ще има и предупреждение за потенциална криза, ако лично Путин не бъде избран като гарант за стабилност.
 
Сигурното е, че той ще спази наложените от досегашната конституция ограничения на мандатите и ще напусне президенството. Препятствията по пътя са парламентарните избори през 2021 г. и президентските 2024 г. Реформата трябва да бъде възприета от избирателите като крачка напред, а не като застой. Вероятен е референдум. Тук способността на властта да контролира избор може да се окаже риск, защото изборна измама би могла да предизвика протести. Засега стъпките са в положителна посока - оставката на правителството е по същество обвинение за икономическия упадък на страната. Още повече, че Путин бе поставил възстановяването и подобряването на стандарта на живот в центъра на политическата си програма.

И като оставим настрана вълнуващато за мен сравнение между мощите на християнските светци и тялото на Ленин, то най-интересното за външния свят, в светлината на бъдещите реформи в Русия, е дали и как те ще се отразят на отношенията със САЩ и Запада. Г-н Крамер, репортер в московското бюро на The New York Times, няма съмнение, че Путин ще продължи да се забърква в изборите пред и зад океана. Докато вниманието на американските и европейските политици се насочва към вътрешните раздори, то капацитетът им за оспорване на руската външна политика ще бъде ограничен. Ще продължат усилията да се дестабилизира Запада, за да се покаже на обикновените руснаци непривлекателното лице на демокрацията. Защото техните мрачни, травмиращи спомени от конфликтите през 90-те години на миналия век се свързват именно с руските опити за демократични реформи. Така, каквито и промени в конституцията да се извършат, бъдещето на огромната по територия държава се очертава като продължително противопоставяне на олицетворявания от САЩ, ЕС и Великобритания модел на западна демокрация. Днешна Русия отрича, очевидната за нас, връзка между точно този модел и богатството.