Грях ли е лотарията?

Никой клирик и мирянин занапред да не се предават на хазартни игри. Който бъде изобличен, че върши това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

(Правило №50 на Шестия (Трулски) Вселенски събор)

Валери Симеонов е като цвете, което ако остане задълго извън светлината на прожекторите, повяхва. Поредната му фикс-идея е да поведе война срещу частните лотарии, внасяйки промени в Закона за хазарта, според които такава дейност ще може да развива само държавното предприятие „Български спортен тотализатор“. Засегнатите веднага скочиха и се развикаха, че това е национализация, потъпкване на Конституцията, гавра с частния бизнес и свободното предприемачество. Лошата държава издевателства над добрите бизнесмени!... Прави са да се развикат, защото лотарийният бизнес е за стотици милиони, съизмерим е с цял икономически отрасъл.

Да, това са много пари и всеки гледа да ги придърпа към себе си. Какви са мотивите на Симеонов да иска да ги придърпа към държавата? В общи линии два: че печалбите на частните организатори не отиват за спорт, както би трябвало, и че хазартът като цяло е вреден. Че като е вреден, защо не го забраните? Вероятно защото целта е потокът да се пренасочи, а не да се пресуши.

Да бъдат ли забранени лотариите? Ето този въпрос за мен е по-интересен, пък оставям другите да разсъждават за войната между лобитата. Защото ако мотивът е, че лотариите са вредни, не виждам как стават по-полезни, когато ги организира монополно държавата. И от този въпрос произтичат други два: хазарт ли е лотарията и грях ли е хазартът, укорим ли е от морална гледна точка.

По първия въпрос. Очевидно лотарията е хазарт, защото по дефиниция хазартът е залагане на пари върху събитие с неизвестен изход и лотарията изцяло попада в тази дефиниция. Че лотарията е хазарт е извън съмнение.

По втория въпрос. Във всички магазини и лавки, под път и над път се продават талони. Купуват ги и ги търкат всякакви – от работник, който пренарежда керемидите на близката сграда, от метачката на улицата до добре облечени и сериозно изглеждащи дами и господа, бързащи към работното си място в някой от лъскавите офиси наоколо; от деца с шарени ранички на гърба, до грохнали старци и старици, които разпределят оскъдната си пенсия за хляб, кисело мляко и „Пирамиди за милиони“. Но какво лошо?! Хората се забавляват и същевременно си купуват надежда, че животът им в един миг ще се преобрази, ще стане богат и охолен. Помните ли стихотворението на Джани Родари „Продавач на надежда“:

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.

Изобщо няма да се учудя, ако при едно по-близко вглеждане това магазинче се окаже ЛаФка с талони за търкане.

– Кой е най-големият продавач на надежда у нас, деца?

– Черепа! Черепа! Черепа!

– Браво, деца!

Къде тогава е грешката, защо хазартът да е грях, защо да е осъдителен от морална гледна точка? Първо, защото човек, обсебен от амбицията да спечели пари от лотария, обикновено оставя на заден план амбицията да ги спечели с труд и инициатива. Тоест, обществената му функция се изражда, човекът отказва да се осъществява, променяйки света в своя полза, оттегля се доброволно от нормалните обществени отношения. Второ, търсейки щастието в лесната печалба, в многото пари и лъскавите джунджурии, престава да го търси там, където може да го намери – в духовното си усъвършенстване. Затова е прието да се смята, че хазартът е зло, грях, нещо осъдително от морална гледна точка. Да бъде ли забранен хазартът? Цитатът, с който започнахме – „Никой клирик и мирянин занапред да не се предават на хазартни игри. Който бъде изобличен, че върши това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен“ – е петдесетото правило на Шестия вселенски събор, свикан от Константин IV Погонат в Константинопол през 680-681 г. Тоест дали да бъде забранен хазартът е излишен въпрос, тъй като той е забранен още през седми век и забраната върху него е стара точно колкото българската държава. Постановленията на Вселенските събори, известни още като канони, са задължителни за всички кръстени християни, включително и за политиците, които кичат кабинетите си с икони и набожно палят свещица в храма, докато ги снимат телевизиите.

Но да не бъдем тесногръди догматици. Догматици да, но не и тесногръди! Канонът не казва: „Не играйте хазарт!“, а казва: „Ако играете, ще бъдете отлъчени“. И забележете: няма да ви отлъчи Църквата от себе си, а вие сами ще я напуснете, ще се отлъчите своеволно. Анатемата е просто регистриране на самоотлъчването. „И какво, мама му стара – ще попита някой, – ако се самоотлъча?“. Абсолютно нищо. Просто ще направите един банален избор, който правят милиони хора ежедневно. Ще смените плочата от Stairway To Heaven на Highway To Hell, пък всеки да го разбира както си иска.

Излиза, че на практика хазартът не е забранен, просто практикуването му е свързано с определени последици, за които всеки е предупреден. И съвсем правилно. Не е забранен и никой друг грях от гледна точка на това, че човек е свободен да го извърши или да не го извърши. Не бива да се забранява на хората да грешат, защото свободната им воля, възможността им за избор е ключът към спасението или осъждането. Не е грях да вършиш зло, ако нямаш възможност да вършиш добро, нито е добродетел да вършиш добро, ако нямаш възможност да избереш злото. Човек не може да завърши своето собствено сътворение, да постигне окончателния си замисъл, ако по своя воля не избере доброто при наличие на възможност да избере злото. Затова злото е допустимо и допуснато. Или иначе казано, не е голяма заслуга да се въздържаш от хазарт, ако хазарт не съществува; не е заслуга да постиш, когато, и да искаш, няма какво да ядеш.

От тази гледна точка хазартът не трябва да бъде забраняван в степен да е невъзможно да бъде практикуван. Но трябва да е забранено неговото рекламиране.

Рекламирането на грях се нарича „съблазняване“. След като Бог е забранил да се яде от ябълката, Ева може би нямаше и да посегне, ако не беше рекламната кампания на змията. А змийската пропаганда и агитация – тази прабаба на всяка следваща пропаганда и агитация, включително и на рекламата, – е архилъжа, защото основното ѝ послание е: „Бог лъже!“.

Търкането на лотарийни талони е зло, защото принизява човешката природа. Но още по-голямо зло е съблазняването на хората чрез пъстри и приповдигнати реклами: „Вижте! Вуте спечели и сега е богаташ“ – чурулика силиконена блондинка до някакъв грубоват и срамежлив човечец, достатъчно смутен дори и само от факта, че го дават по телевизора. „Искате ли да сте като Вуте? Бъдете като Вуте! Търкайте, търкайте, търкайте...“.

Дали ще победи поредният кръстоносен поход на Валери Симеонов? Дали ще забранят на частни фирми да организират лотарии? Честно казано, все едно ми е. Не ме интересува. Щом Народът иска да си хвърля парите, все някой трябва да се наведе и да ги събере. Но съм на мнение, че рекламата на лотариите, особено пък по телевизията, особено чрез клипове със щастливци от села и паланки, особено пък със специални предавания, където се разиграват игри на живо – това трябва да е забранено, както е забранено рекламирането на алкохол и цигари. Също така трябва да е забранено продаването на талони под път и над път. Да си има лицензирани пунктове и който иска, да ходи там.

И както на цигарените кутии задължително се отпечатват снимки на разядени от катрана органи, така на талоните да се отпечатват съдбите на разорени и ударили дъното нещастници, разядени от страстта по хазарта. А не щастливи милионери, които ще обиколят света и ще купят на децата къща в София. Да се предупреждава с големи черни букви, че повечето „обикновени хора“, спечелили големите пари от лотарията, или са били обрани за броени дни, или са свършили по друг нещастен начин. Нека на всички талони пише така: ДОРИ ДА СПЕЧЕЛИТЕ ГОЛЕМИТЕ ПАРИ, ПАК НЯМА ДА ГИ ПРИТЕЖАВАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ ПРИТЕЖАВАТ ВАС. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.