За “лошия” частник и колективната безотговорност на институциите

1

Уникален парадокс в българската народопсихология е едновременното изключително ниско доверие към институциите, били те държавни или общински, съчетано с презрението, граничещо със суеверен страх, към частната инициатива и частния мениджмънт. Ярко проявление на този сложен душевен сблъсък получаваме през последните месеци покрай т.нар. “Водна криза”. И не, не става дума само за Перник, а за много други населени места в страната, които страдат или ще страдат от проблеми с водоподаването.

 

 Бих обобщил ситуацията като пернишки параграф 22 – държавните и общински институции тотално са се провалили в контрола и подсигуряването на вода както за питейните нужди на Перник и околните селища, така и в осигуряването на дългосрочно и безпроблемно водоподаване към местните предприятия, нуждаещи се от вода за дейността си. Въпреки това никой не търси начин за елиминиране на порочния участник в системата – визираният държавен и общински контрол, а вместо това погледът на медиите и обществото все повече се насочва към… частника. Частникът в случая е завод “Стомана”, осигуряващ работа на над 1000 души, предимно от Перник, при заплащане далеч надхвърлящо средната работна заплата в града. Същият този частник, а дори и капитализмът като икономическа система, биват сочени като виновни за водната криза в Перник, тъй като язовир “Студена”, който следва да се използва предимно за питейни нужди, се използвал и за индустриални. Остава нездравото впечатление, че някой от директорите или работниците в “Стомана” самоволно е закачил тръбите си към мрежата на ВиК Перник и тайно, ако не и подмолно, е източил водата от язовира.

 

Истината обаче е доста по-различна и ако има виновник за ситуацията, то такъв със сигурност не е предприятието, осигуряващо значителен дял от БВП на Перник.

Факт е, че язовир “Пчелина”, намиращ се на идентично разстояние от Перник като “Студена”, е бил предвиден за осигуряване на нуждите на индустрията в града. Факт е, че това се е случвало до 2003 г. Факт е също така, че водата от язовир “Студена” е по-евтина от тази в “Пчелина” и частника “Стомана” предпочита да получава вода именно от водоема за питейни нужди, за да редуцира разходите си. Удобно обаче се пропускат и много други факти. Като този, че през 2003 г. ВиК Перник, а не частната компания, преустановява взимането на вода от язовир “Пчелина”. Причината – водата била прекалено скъпа, тъй като трябвало да се изпомпва, което не е нужно при язовир “Студена” с оглед на по-доброто географско разположение. Друг безспорен факт е, че решението язовир “Студена” да захранва и промишлеността, се взима след серия от срещи през 2003 и 2004 г между областния управител на Перник, представителите на местната власт, на “Напоителни системи” и ВиК. Повтарям, за да няма неразбрали – решението да се преустанови подаването на вода от “Пчелина” за нуждите на индустрията в Перник, се взима не от “Стомана”, а от представители на четири различни държавни и общински институции – Областна управа, община, “Напоителни системи” и ВиК. Ако искате да търсите вина за ситуацията в Перник, обърнете поглед към някоя от тези институции, най-вече към ВиК, тъй като в някъде в дискусията между тях се е взело решението, че вместо да се инвестира в нови помпи, на мястото на съветските такива, които изпомпват водата от “Пчелина”, за да стане добива на вода оттам рентабилен, е по-добре целият вододобив за Перник и околните селища да бъде зависим от язовир “Студена”. И освен поглед, отправете и мисъл за това дали тези участници в системата, които са се провалили толкова категорично в поставената им задача, не трябва да бъдат заменени от частен концесионер, а дори и мрежата да бъде приватизирана. Сравнете Перник със София, където оперира единственият частен концесионер – “Софийска вода” и направете разликата.

 

Още по-интересен от пернишкия опит за прехвърляне на вина от болната глава на здравата е този в Ботевград.

Водната криза там е напълно възможна заради ниското ниво на водата в язовир “Бебреш”, а според общинската управа причината за това е работата на една мини водноелектрическа централа. Същата обаче официално не работи от месец септември 2018 г., докато нивото на язовира продължава и продължава да спада. Едно държавно дружество в лицето на “Напоителни системи” обвинява друго бивше общинско, а отскоро държавно такова, че краде предназначена за напояване вода и я предоставя непречистена на жителите на Ботевград и околните села. Заради тези сигнали проверки осъществява както прокуратурата, така и районната здравна инспекция. И при целия този миш-маш от държавна и общинска неспособност за контрол, вината отново се хвърля върху частника, в случая неработещия ВЕЦ. Нещо повече, тезата се подхваща с плам и безкритичност както от медии, така и от жителите на същия този град, които от години не използват водата от чешмите си за пиене.

 

Режимите на водата в европейска България през 2020 г са притеснителни. Много по-притеснителна обаче е реториката, която ни отдалечава все повече от решението на проблема. То не се крие в смяната на управлението на една или друга политическа сила – погледнете Перник, от генезиса на кризата там БСП и ГЕРБ си разменят управлението на ротационен принцип, без никакъв резултат. Решението или поне пътят към него са възможни единствено чрез либерализиране на системата и включване на все повече частни участници в нея. Далеч по-приемливо е да бъде потърсена отговорност от един частен концесионер, ако не изпълнява договора си, отколкото да се разчита на колективната безотговорност на обществения договор и утопичната представа, че държавата ще дойде да реши проблемите, а ако не го прави, то причината неизменно е в лошия държавник и той трябва да бъде сменен. Далеч по-разумно е да се осланяме на устоите на капитализма, отколкото да линеем в спомена за социализма и всеобхватния държавен контрол върху всичко и всички

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще успее ли вотът на недоверие срещу правителството?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 40 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.