От шубето по-голям страх няма. Старата максима се оказва вярна за пореден път. Ако не вярвате, само се огледайте и вижте колко от довчерашните самопровъзгласени уж десни, уж про-пазарни и евро-атлантици, уж поддръжници на президентството на Тръмп, зовящи при всеки сгоден случай за „нов кръстоносен поход“, нарочвани за националисти и даже шовинисти, страховитият „алт-райт“ и прочие борци срещу „безродните левичари и глобалисти“ скоропостижно извършиха онова забавно „геройство“, което е простимо само на човека в ранните години от живота му. И изведнъж рязко се осъзнаха като пацифисти.
Настрани от това колко е забавно да гледаш и четеш как хора, които до вчера са пренебрегвали човешкото достойнство на жителите на Близкия изток и Леванта, а днес бодро припяват позабравени опорни точки от времето на Студената война и се надпреварват с колегите си русофили да обясняват колко мирен и благ човек е аятолах Али Хаменей (не предшественикът му аятолах Рухолах Хомейни, за сведение на любимият ни кореспондент в Германия) и как във великата и древна страна Персия всички си живеят дружно - всеки в своят си квартал, то може би за настоящата ситуация поне у нас са виновни медиите. Ако някой се беше сетил да напомни на широката публика (че покрай това и на дежурните „експерти“), че генерал Солеймани не е просто „вторият човек в Иран“ а, да речем, организаторът на атентата в Сарафово от преди 8 лета.
Да, точно така, прочетохте добре – Касем Солеймани беше припознат като прекият отговорник за случилото се на бургаското летище след разследване, извършено от израелска страна. Припомням, че сред жертвите имаше и български гражданин. Дори тогавашният вицепремиер и министър по стратегическите въпроси на Израел Моше Яалон съобщи тази информация на тогавашният си колега Цветанов на официално ниво, имаше статии в пресата, последва неизменната доза коментари и анализи. И България забрави.
Връзките на Солеймани със считаната за терористична организация шиитска групировка Хизбула, която се приема за изявител на волята на иранския аятолах в региона и която има участие в споменатият извършен на българска територия терористичен акт са повече от явни и логични. Въпросният „втори човек след аятолаха“ в моментът на смъртта си не си е бил на топло вкъщи със съпругите и децата си, а се е намирал на летището в Багдад, столицата на съседен Ирак. Същият Ирак, към който Иран има апетити да изконсумира – ако не трудно постижимото териториално, то поне идеологически и геополитически. Пристигнал е там след като е бил „по работа“ неясно в Ливан или Сирия.
Ничия смърт не е повод за радост, дори смъртта на някой, който считаме за опонент. Но не е повод и да се превръща в мъченик един човек, който е оцапал ръцете си сам с немалко кръв и чиято кауза е била сама по себе си най-малкото съмнителна. Да, Хизбула се е сражавала срещу Ислямска държава и вероятно Солеймани е участвал в координацията на действия в тази насока. Но проблемът тук е, че „вторият човек след аятолаха“ сам е войник на една друга ислямска държава – само че конкурентно ислямска. Не сунитска, а шиитска. На ислямската държава, която издаде смъртна присъда на писателя Салман Рушди още десетилетия преди такава да бъде изпълнена върху карикатуристите от Шарли Ебдо.
И заговорим ли за величието на древна Персия, трябва да заговорим и за това достойно ли е християните в тази велика и стара империя да ги е страх да празнуват Рождество Христово открито или пък какво е настроението и на какъв тормоз са подлагани ежегодно покрай Великден. Но опре ли ножът до кокала тези теми явно стават безинтересни и „ларпването“ за времената на Ричард I и Годфроа Дьо Буйон, както и възклицанията „По пет на нож!“ рязко се губят от речника на мнозина паркетни лъвове и самозвани националисти.
Но спокойно, сърца юнашки – война едва ли ще има. НАТО обяви, че се изтегля от Ирак, а и прословутото тръмпово „Изкуство на сделката“ едва ли ще допусне лесно нова ескалация на напрежението. Ако има такава – то за да се стигне до Трета Световна война иска още много. Нито Русия, нито Китай са склонни с лека ръка да се хвърлят в безразсъдна война срещу САЩ и партньорите им само за да начешат крастата на мнозина с агиткаджийско и първосигнално мислене. Опасност от нова бежанска вълна към момента също няма, но при поява на такава наша отговорност е да укрепим и защитим по-добре границите си от предишният път. Ако ни стигне смелостта за това, разбира се.