Най-откачените футболни мениджъри

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11

12 луди истории от Европа до Латинска Америка, от пета дивизия на Германия до световни първенства

Разваляне на магии чрез уриниране на флагчета и лекуване на контузия с компрес с извара са само част от щуротиите, които (мъдрите) мозъци на футболните мениджъри могат да сътворят

Необятни са висотите до които могат да достигнат знайни и незнайни футболни мениджъри в стремежа си да спечелят още една точка, един мач или един трофей с ръководения от тях отбор. В декемврийския си брой списание FourFourTwo извади на бял свят няколко страници с мениджърски лудории. Селектирахме най-откачените 12 от тях, за да направим празниците ви по-забавни и усмихнати и да ви покажем, че има много мъка по този свят.    

Карлос Билардо (1983 – 1990, Аржентина)

Карлос Билардо, по прякор „Големия нос“, е световен шампион начело на Аржентина от 1986 година. Освен с въвеждането на системата 3-5-2, той е известен и със суеверията си. По пътя към един мач на водения от него отбор на Аржентина, клубният автобус аварирал и се наложило да хванат таксита, за да стигнат навреме за мача. Спечелили. Оттогава той настоявал всеки път да ходят на мач с такси. Когато бил начело на Естудиантес (1982-1983), бразилска дама му пожелава „Успех“ на португалски. Отборът спечелил, а Билардо я помолил за телефона й, за да им пожелава успех преди всеки мач. Носят се слухове, че дори е забранявал на футболистите си да ядат пилешко, защото вярвал, че кокошките са „прокълнати животни“.

Мигел Ерера (2013 – 2015, Мексико)

Всички се радват при победа и се ядосват при загуба на любимия отбор. Някои обаче отиват твърде далеч. Такъв е случаят с Мигел Ерера, по прякор „Въшката“. На световното през 2014 воденият от него Мексико става хит с играта си, а Ерера – със снимките си покрай тъчлинията. Най-голямо медийно внимание получава обаче пътят на отбора обратно към родината след мондиала. 165-сантиметровият Ерера удря юмрук във врата на журналист, който минава преди него контрол за сигурност на летището във Филаделфия. Защо във врата? Защото не стигал по-високо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Боби Гулд  (1995 – 1999, Уелс)

 

 

Откъде да започнем?  Гулд кара отбора да тренира в затвор, носи маска на пресконференция, прави дизайн на тренировъчен екип и се кара с групата Manic Street Preachers. Освен това, той прави Вини Джоунс капитан в тайно гласуване, в което всъщност никой не е гласувал за него, слага сред титулярите вратар с дискова херния, оставя футболистите сами да изберат стартовите 11 срещу Италия и какво ли още не. Най-странното може би е ситуацията, в която 50-годишният Гулд предизвиква 21-годишния Джон Хартсън на бой. Според треньора това е била много добра тактика за отпускане на напрежението в съблекалнята. Хартсън обаче я определя като „възмутителна“, „срамна“ и „странна“. Данни за втори рунд няма.

Сър Дон Реви (1961 – 1974, Лийдс)

На пръв поглед, в този строг и сериозен мъж няма нищо лудо. Той обаче е суеверен до мозъка на костите си и това е в основата на някои доста спорни негови вярвания и решения. Реви вярвал, че дома на „Лийдс“ – „Елънд Роуд“, е прокълнат и наел представител на малцинствата да направи екзорсизъм на стадиона, за да помогне на отбора да бъде в по-добра форма на домакинските мачове. Той имал фобия от птичи пера, зелен цвят и слонове като орнаменти. Дори се преборил за смяна в емблемата на клуба, защото не можел да толерира трите "нещастни бухала“ на нея.

Бари Фрай (1986 – 1993, Барнет)

Бари Фрай е Леонардо да Винчи на побърканите мениджъри. Той е уволняван осем пъти от изпълнителния директор на Барнет Стан Флашман. Фрай обаче просто игнорира тази заповед и си ходи на работа, а в отговор Флашман заплашва да го зарови под магистралата. По-късно, начело на Бирмингам, Фрай се опитва да прогони циганско проклятие от тима, като уринира на всички 4 ъглови флагчета на „Сейнт Андрюс“. Към всичко това добавяме и малкия детайл, че Фрай е от онези мениджъри, които псуват все едно са настъпали лего с бос крак. „По отношение на псувните съм на фото финиш с Греъм  Тейлър“, откровен е Фрай.

Феликс Магат (2014, Фулъм)

Когато немецът с прякор „Саддам“ поема Фулъм, Люис Холтби, който е бил при Магат в Шалке, моли Тотнъм да го вземат за постоянно след изтичане на периода, за който е преотстъпен под наем. Магат има навика да кара играчите да тичат докато паднат от умора и да ги събира в кабинета си за мълчаливи състезания по втренчен поглед. Най-любопитната случка обаче е свързана с бедро и извара. Да, прочетохте правилно. Феликс Магат се опитва да излекува контузия в бедрото на норвежеца Бреде Хангелан, като му налага компрес със сирене.  

Клод Анелка (2004, Рейт Роувърс)

Клод Анелка – по-големият брат на Никола Анелка, навлиза в мениджмънта през 2004 година, с опит като диджей и агент, и нулев като треньор. Той решава да инвестира 300 000 паунда в шотландския Рейт Роувърс и в замяна на инвестицията си е назначен за футболен директор. За 8 мача в рамките на има-няма 3 месеца, отборът печели само една точка, собственикът подава оставка, а Клод Анелка го последва. „Надцених способностите си – в шотландския футбол има много повече, отколкото си мислех“, признава по-големия брат на Никола Анелка. Малко съвременни менидж ъри са толкова откровени в оценката към себе си. Да не говорим, че предвид финансовата ситуация в повечето отбори, е твърде вероятно ако кажеш „ще инвестирам 300 000 лири в клуба“, да ти предложат мениджърски пост и през 2020.

Дмитрий Питерман (2003, Расинг Сантандер)

„Преместих се в къщата на мечтите си, но мина един гълъб и се изака на покрива“ – така коментира треньорът на Расинг Сантандер Мигел Пресиадо новината, че магнатът Дмитрий Питерман става мажоритарен собственик на клуба през 2003 година. Питерман емигрира в САЩ на 12 и е на косъм от квалификация за Олимпийски игри в тройния скок. После решил да си купи няколко испански отбора от долните дивизии преди да насочи вниманието си към Ла Лига. Питерман настоявал да поеме Сантандер и много се изненадал, когато Испанската федерация му отказва поради липса на треньорска квалификация. „Едно магаре управлява най-могъщата страна в света без диплома“, възмутил се Питерман, визирайки Джордж Буш. В опит да постигне целта си, Дмитрий си взема фотографска акредитация, за да го пуснат на терена, и позира гол с тактическа дъска.

Греъм Сунес (1995 – 1996, Галатасарай)

„Един от вицепрезидентите на Фенербахче се чудеше дали Галатасарай не са взели инвалид, защото година и половина преди да ги поема, претърпях операция на сърцето. В края на сезон ние триумфирахме над Фенербахче за турската купа на техния стадион, и аз мернах въпросния вицепрезидент. Казах си „сега ще ти покажа кой е инвалид“. Взех едно наше знаме и го забих в центъра на терена“. В този момент покрай Сунес профучава сигнална ракета и той се изнизва от терена. Така той, освен че влиза в нашата класация, става и герой за феновете на Галарасарай.

Маркус Кай (2018 – 2019, Ян Хийсфелд)

Миналия сезон Маркус Кай - мениджър на Ян Хийсфелд - петодивизионен немски отбор, получава смс от президента на клуба, че няма да е необходим за следващата кампания. Причината била в това, че „треньорския щаб толкова спокойно си седят на столчетата по време на мач, че ми идва да им дам по една въдица“. В отговор Кай се появил на последния мач начело на отбора в рибарски одежди от глава до пети и седял тихо и безмълвно през всички 90 минути. 

Тери Смит (1999, Честър Сити)

Когато американецът Тери Смит купува третодивизионния Честър Сити през 1999 година, всички гледат на него като на спасител. Той гордо представя тригодишен план да върне клуба във втора дивизия, като за целта започва с промените от треньорския щаб. Освобождава дългогодишния наставник Кевин Ратклиф и на негово място назначава себе си. Преди всеки мач той чете Божията молитва и „назначава“ трима капитани – един на защита, един на халфовете и един на нападението. Смит често правел всички три смени до 20-та минута на мача. Преди среща с Барнет пък изведнъж решил да мине с отбора да хапнат в Pizza Hut. Тимът естествено паднал от Барнет и се "свлякъл“ до аматьорските дивизии. Може би е трябвало да опитат с друга верига за бързо храненен следващият път.

Лусиано Сусин (2018, Виахантес де Пергамино)

Аржентиските долни дивизии са пълни с интересни истории, повечето от които са свързани с реферите-доброволци, които често се превръщат в суперзвезди. Гол на Виахантер де Пергамино е отменен, а наставникът на отбора Лусиано Сусин толкова пламенно протестира, че получава сърдечен арест и се свлича на терена. Реферът Дарио Сид се притичва на помощ и спасява Сусин, който щом идва в съзнание, продължава да простестира за гола. И съвсем естествено е изгонен за оспорване на съдийско решение. „Какво толкова? Оказах му първа помощ и го изгоних. Просто си върших работата“, споделя Сид след двубоя.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще успее ли вотът на недоверие срещу правителството?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 35 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.