Консервативната партия в Обединеното Кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последният век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види власт, но това не е най-важното. Брекзит ще се случи скоро, но дори това не е най-важното.
Най-важното е, че демокрацията победи „либерализма“. Или по-скоро либералния елит, който се опитваше всячески да подкопае решението с референдум за Брекзит. Да го заобиколи, да не се съобрази с него, да протака и подменя. В това никакъв случай не бяха замесени само обявилите се за либерали, а и лейбъристите, тотално попаднали в сплавта между модерния марксизъм, парадиращ под маската на либерализъм, само обявилите се за такива, но дори и в самата консервативна партия.
Всичко това се промени с идването на Борис Джонсън. Последният може да не е перфектния политик, може да е неконвенционален, но точно това го прави единствения, който е способен да унищожи статуквото на елита, който правеше всичко възможно да пренебрегне решението на британския народ. Референдумът, добър или лош беше свикан и резултатът от него – ясен.
Несъобразяването с него, можеше да има огромни последици, не само на Острова, но и навсякъде в т.нар. „либерални демокрации“. Които са все по-„либерални“ и все по-малко демокрации. Защото съвременните апологети на „либерализма“ искат всичко друго, но не и демокрация. Всеки техен представител изпитва презрение към собствения си народ, както и към собствените си избиратели.
Не вярвате? Вижте ги. Тези седмици – вижте дори родните „инфлуенсъри“, които за втори път ще обявят британците за „тъпи“, „необразовани“ и „неинформирани“. Други „лузъри“ ще привидят пак някаква чужда намеса. Тези, които обявяваха, че резултатите от референдума са невалидни и че е нужен втори такъв, всячески ще се опитват да изкарат черното-бяло и да обяснят как изборите не са втори такъв. Разбира се, това е напълно нормално, все пак не е далечна връзката, която може да се направи между фондациите, които финансират тях и тези, които наливаха пари в “Remain” кампанията.
А те бяха втори такъв и в това не може да има никаква съмнение. Победата е категорична – по-категорична дори от тази на Референдума. Защото хората решиха да накажат самозабравилия се политически елит, който си мислеше, че може да не се съобрази с тях. Да използва всеки парламентарен и легалистки трик за да подмени легитимността на решението им. И народът ги наказа – наказа не само пародийната фигура на Корбин, но разликата между предишните избори и тези, праща и колаборационисти като Тереза Мей на бунището на историята.
Всеки, който не беше съгласен с правата вяра на събрани от могъщи медийни машини кухи звезди, живеещи в затворени комплекси беше заклеймяван като „расист“, „ксенофоб“ и какво ли още не. Бележити философи, учени, говорители и полици бяха отстранявани и подменяни от пропагандната машина на глобализма и политическата коректност. Да ви напомня на нещо?
Всички тях обаче ги застигна „отмъщението на демокрацията“* – която още веднъж оказа последният бастион пред тиранията, която се опитват да наложат, иронично, „либералите“ – самозабравилия се елит, презиращ народа си.