Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата, някои свободи трябва да бъдат ограничени. За погазване на нечии права можеш да влезеш и в затвора, което се нарича „лишаване от свобода“, нищо че правата са измислени за гарантиране на свободите. Ето колко двояки са човешките права по отношение на човешките свободи.
На връх деня на правата една новина ме връхлетя и разтресе душата ми чак до нейните плитки основи – „Европейските лидери в момента разработват план, който до 2025 г. ще въведе така наречените задължителни вързани капачки, които са фиксирани за бутилката“, пише британският Independent. Защо европейските лидери правят това? Първо, защото очевидно нямат какво по-важно да правят – всички други проблеми на общия европейски дом, пък и на планетата, са решени. Второ, защото смятат да потрошат 1/5 от бюджета на ЕС за подобни мероприятия (над 3 трилиона евро). Трето, защото капачките са заплаха за природата, зловеща почти толкова, колкото и имейлите – нали знаете, че имейлите са много вредни, тъй като заради тях работят сървъри и оставят въглеродни отпечатъци; страх ме е да си представя какви отпечатъци оставя свалянето на музика и филми! Или пък на порно – призовавам алармистите публично да декларират, че ще престанат да гледат порно в интернет, за да не прегряват сървърите. Както и да е. Капачките са много вредни, защото ги изхвърлят където им падне и тук аз питам: когато ги направят неделими от бутилката, по-полезно ли ще бъде да изхвърлят на плажа и бутилката заедно с капачката?
Но не това ме покърти. Покърти ме наглото посегателство над моите права и свободи. Сякаш корпусът на гражданското ми измерение се сгърчи в агония, когато пронизаха правото му да събира пластмасови капачки и да участва в движенията „Дари капачка – спаси живот“ и легендарната „Капачки за бъдеще“. Не знам защо точно в този момент в разхвърляното ми съзнание изникна старият виц:
– Тате, тате! Може ли да върна малко празни бутилки от ракия, за да купя хляб?
– Може! Не знам, ако не бях аз, какво щяхте да ядете с майка ти!
Да събираш пластмасови капачки е част от съвременната култура, елемент на цивилизацията. Вижте само какво пишат вестниците: „Масово събиране на пластмасови капачки - 27 тона за ден“, „Капачки за „Бъдеще в Габрово“, „Вижте масовото събиране на капачки пред Катедралата във Варна - 4 тона за 20 минути!“, „Два дни ни делят от голямото събиране на пластмасови капачки“, „Включете се! Поредно голямо събиране на капачки се организира в Шумен“... Нямам ли право да се включа? Нямам ли право да събирам капачки? Нямат ли това право стотици хиляди граждани? И какво ще направят с това наше гражданско право европейските ръководители през 2025 – ще впият в него кривите си бюрократични пръсти и ще го задушат! Ще свържат навеки капачките с бутилките, за да не можем да ги събираме и предаваме. По-добре да не пушим! По-добре да не се возим на самолети, да не ядем месо и да не раждаме деца! Но капачките... Да посегнеш на капачките е кощунство.
Що за граждани ще бъдем, ако не излезем да защитим правото си да събираме капачки? На крак! Вдигнете се да блокираме Орлов мост в някоя мъглива зимна вечер, когато робите на капитала се връщат от работа по „Цариградско шосе“, и да развеем нашето знаме в цветовете на дъгата, върху което да изпишем безсмъртните стихове на Шандор Петьофи:
Две неща ми трябват на земята –
те са любовта и свободата.
Любовта към пластмасовите капачки и свободата да ги събирам. Къде ще остане тази свобода, когато приковат капачките като с окови към бутилките?
Страхувам се обаче, че още неразвял шареното знаме на Орлов мост, при мен ще дойде хищен бюрократ със скъп костюм и ще ме попита дали съм сигурен, че наистина имам право да събирам пластмасови капачки и ако се окаже, че в действителност нямам, то свободата ми не е застрашена и целият граждански протест е излишен.
Странно нещо са човешките права. Днес те вече са неизброими и както сред тях може да е записано правото да събираме капачки, така може и да не е записано. Кой ще се наеме да изрови пълния списък и да го прочете? Знаем, че има три поколения човешки права, до които се е стигнало по еволюционен път (пише го на сайта на Съвета на Европа в наръчника за обучение на младежи): граждански и политически права (първо поколение); социални, икономически и културни права (второ поколение); права за солидарност (трето поколение). Оформянето на тези поколения е станало, както вече казахме, не изведнъж, не урбулешката, а по еволюционен път нейде от края на 18 век до ден днешен. И тук се питам: нали говорим за неотменими, за естествени човешки права? По дефиниция естествените права не зависят от държавното или общественото устройство, човек се ражда с тях, те са част от естеството му, поради което са „естествени“. И щом е така, въпросите са два: щом правата са част от природата на човека, откъде са се взели и къде се съдържат, в кой орган; питекантропът имал ли е същите права? А коацерватната капка имала ли ги е? В кой момент от еволюцията у организмите се появяват права – заедно с очите и гръбнака ли или по-късно? Или пък живата материя има граждански права още от самото начало, от най-простото едноклетъчно? Но ако е така равни ли са правата на човека и на скумрията? Или пък ако човекът има някакви особени права (разбира се от еволюционна гледна точка, каква друга!), заради които ги наричат именно „човешки“, то кога и на какъв принцип се появяват? Заедно с речта или с нещо друго? Определя ли ги някой извън човека, защото ако човекът сам си определя обективните и неотменими права, някак не е честно. Поне да не ги нарича „обективни“.
И вторият въпрос. Щом правата са „набор от свободи, които в съвременността се смятат не за унаследими, а за неотменни, произхождащи от естеството на човека и не зависят от културата и управлението на държавата“, как тогава според Съвета на Европа еволюират, развиват се и към списъка им се прибавят все нови и нови права? Кой ги прибавя, нали са вродени? И най-важният въпрос: вродено ли е, неотменимо ли е, естествено ли е правото ми да събирам капачки?...
Свободата и достойнството на човека не се решава с огромни и непрестанно набъбващи списъци с права, макар че и те в известен смисъл помагат. Често става така, че нови (но все пак вродени и естествени) права се въвеждат, само за да бъдат репресирани набедените че ги нарушават. А нещата всъщност са много по-прости. Трябва да не вършиш зло на другия, трябва да му вършиш добро от любов, защото осъзнаваш с ума и сърцето си общата си природа с него, а не защото те заплашва преследване от страна на правозащитни организации. Ако това не е налице, не могат да се измислят достатъчно на брой права и правозащитни организации. Ако човекът не е човек, нищо не може да го спаси, камо ли пък някакво обществено инженерство. Освен това мисля, че имаме неотменимото право да разрушим Картаген и да плячкосаме всичките му пластмасови капачки.